Яна ДУРЖЕВА
Здравей, Любов и тази година си през Февруари! Кога те измислиха, Любов?
Имало едно време …
Обичаят по размяна на картички и любовни сувенири започва в Англия и Франция през XIV и XV век и става особено популярен в САЩ през XIX и XX век.
През 1477 година в Англия Марджъри Брюс изпратила писмо на годеника си Джон Пастън от Норфолк, в което се обръща към него с думите „мой обичан Валентин“. През 1834 година в САЩ са произведени първите комерсиални Валентинки. Техен създател е Робърт Елтън.
Любов, ти ли си? Онази същата, която предизвиква пеперуди в стомаха?
Днес …
В 21 век размяната на картички и писма не е особено популярна. Мери предпочита да получи лъскав подарък или романтична вечеря в изискан хотел, а защо не еротична фотосесия. Нали е модерно? Или всъщност е по-интересно, ако в навечерието на празника си потърсиш половинка в социалните мрежи? Ей така, само за празника.
Намерих те, Любов!
В 21 век учените са открили всичко.
„Мъжете са от Марс, жените − от Венера“, „Мъжете си падат по кучки“, „Жените, които купуват цветя“ не го правят за себе си. „Жените на Варшава“ зашеметяват − не си способен да ги възприемеш с ясен разум, те сриват почвата под краката ти и увисваш като в безтегловно пространство.
Но не си същата, Любов!
Романтиката е мръсна дума.
Равна е на наивност. „Не обичам сладникави неща“ е любимото ми женско оправдание. Но романтиката не е нещо, което можеш, а това, което си. Романтично е да споделяш идеите и разбиранията си с някого. Романтично е да получиш подарък, който крещи: той/тя те познава. Романтично е да счупиш черупката си и да предизвикаш себе си, правейки нещо необичайно, за да се почувстваш жив.
Сбогом, Любов! Този Февруари не те пожелах. Не те искам, чудя се дали изобщо съществуваш. Нямам сили да те търся, Любов. Изморих се да те искам. Но знам, Любов, че ти ще намериш път към мен. Ще ме намериш в хаоса, без очакване и без търсене.