Тереса Светославова, Хеликон-Витоша
Няма да си кривя душата, избрах тази книга само по корицата и заглавието, просто обичам кучета и се грижа за един прекрасен кокер шпаньол. Затова доста време „Изгубени кучета и самотни души“ чака на лавицата ми с книги докато стигна до нея, но не останах разочарована.
Така се запознах с Рейчъл, една жена на средна възраст с разбит живот, натрупала в сърцето си много тъга. Като знак на съдбата или по чиста случайност, тя наследява от леля си Дот… кучкарник, с молба да подреди къщата и миналото й. Обзета от недоверие, Рейчъл се впуска в този непознат свят, защото няма какво да губи. Постепенно влиза в неговия ритъм и тя, дето въобще не обича кучета, започва да ги харесва, дори намира удоволствие в рутинните неща около тях – дългите разходки, които освежават ума, търсенето на точния стопанин за всяко кученце, новите хора, превърнали се после в добри приятели.
Тук е Зоуи, разведена майка на две деца, която с всички сили опитва да се издигне над проблемите с бившия си съпруг и новата му приятелка, ето ги подрастващите й момчета, заедно с новия член на семейството – малкият лабрадор Тофи.
Открих Джони и Натали Ходж, щастлива млада двойка, на която липсва само едно бебче, като допълнение на прекрасния им брак, но след две години неуспешни изследвания, се оказва, че ще е по-трудно отколкото са предполагали. За капак съкращават Натали от работа и през многото свободно време, с което разполага, тя решава да приберат Бърти, лакомо и трудно за възпитание кученце от приюта. Въпреки че зее празнина в душите им, двамата с Джони го обикват като дете, но са категорични че няма да бъдат от онези луди двойки, които се наричат „мама“ и „татко“ пред животното (е, понякога го правят).
Или пък Бил, самотният им приятел – лекар, осиновил сладкия женски пудел Лулу, а после намерил сродна душа в също така самотната Зоуи.
И докато Рейчъл се нагърбва с проблемите на всички в кучкарника, една непредвидима бременност съвсем обърква нещата. Дали детето е на бившия й приятел Оливър, или на сексапилния ветеринар от селото, дали тайните на леля Дот междувременно ще излязат на светло, дали Бил и Зоуи ще останат заедно, дали Натали и Джони ще успеят да имат бебе и какво решение ще вземе Рейчъл за живота си… Ако са ви любопитни толкова различни човешки съдби, преживейте историите им в „Изгубени кучета и самотни души“, без да се страхувате от обема на книгата (малко над 400 стр.!). Уверявам ви, че тя се чете не просто на един дъх, ами даже на четири лапи.