Начало / Критика / Калейдоскоп от съдби в „Изгубени кучета и самотни души“

Калейдоскоп от съдби в „Изгубени кучета и самотни души“

Тереса Светославова, Хеликон-Витоша

Няма да си кривя душата, избрах тази книга само по корицата и заглавието, просто обичам кучета и се грижа за един прекрасен кокер шпаньол. Затова доста време Изгубени кучета и самотни души“ чака на лавицата ми с книги докато стигна до нея, но не останах разочарована.

IMG-943e868d030971f7a39d4b56bfa84ec0-V
Моето куче

Така се запознах с Рейчъл, една жена на средна възраст с разбит живот, натрупала в сърцето си много тъга. Като знак на съдбата или по чиста случайност, тя наследява от леля си Дот… кучкарник, с молба да подреди къщата и миналото й. Обзета от недоверие, Рейчъл се впуска в този непознат свят, защото няма какво да губи. Постепенно влиза в неговия ритъм и тя, дето въобще не обича кучета, започва да ги харесва, дори намира удоволствие в рутинните неща около тях дългите разходки, които освежават ума, търсенето на точния стопанин за всяко кученце, новите хора, превърнали се после в добри приятели.

Тук е Зоуи, разведена майка на две деца, която с всички сили опитва да се издигне над проблемите с бившия си съпруг и новата му приятелка, ето ги подрастващите й момчета, заедно с новия член на семейството – малкият лабрадор Тофи.

Открих Джони и Натали Ходж, щастлива млада двойка, на която липсва само едно бебче, като допълнение на прекрасния им брак, но след две години неуспешни изследвания, се оказва, че ще е по-трудно отколкото са предполагали. За капак съкращават Натали от работа и през многото свободно време, с което разполага, тя решава да приберат Бърти, лакомо и трудно за възпитание кученце от приюта. Въпреки че зее празнина в душите им, двамата с Джони го обикват като дете, но са категорични че няма да бъдат от онези луди двойки, които се наричат „мама“ и „татко“ пред животното (е, понякога го правят).

Или пък Бил, самотният им приятел – лекар, осиновил сладкия женски пудел Лулу, а после намерил сродна душа в също така самотната Зоуи.

И докато Рейчъл се нагърбва с проблемите на всички в кучкарника, една непредвидима бременност съвсем обърква нещата. Дали детето е на бившия й приятел Оливър, или на сексапилния ветеринар от селото, дали тайните на леля Дот междувременно ще излязат на светло, дали Бил и Зоуи ще останат заедно, дали Натали и Джони ще успеят да имат бебе и какво решение ще вземе Рейчъл за живота си… Ако са ви любопитни толкова различни човешки съдби, преживейте историите им в „Изгубени кучета и самотни души“, без да се страхувате от обема на книгата (малко над 400 стр.!). Уверявам ви, че тя се чете не просто на един дъх, ами даже на четири лапи.

216183_b

Прочетете още

IMG-20230704-WA0000

Сини като морето!

Примамливо ни канят да потънем в синьо хеликонските книжарници Разходката ни из тях започва с …