Начало / Свят / Георги Господинов в Прага: Още чакаме нашата 68-а

Георги Господинов в Прага: Още чакаме нашата 68-а

Чешкото турне на писателя ни имаше специален повод – излизането на „Физика на тъгата“

46513675_2094916657196109_6623671982338605056_o

Преводът е 18-и поред

След английското, немското или пък например испанското издание, сега се роди и чешко. Преводът е на Давид Бернщайн, който с времето се превръща в един от най-добрите интерпретатори на българския език в чужбина. Корицата също се отличава с типичната чешка смислена визуалност и грее в една особена синя тъга. Ето и заглавието на книгата на чешки – Fyzika smutku. „Физика на тъгата“.

Чешката публика прие топло Господинов

Факт е, че когато преди около два месеца у нас гостува един от най-известните чешки издатели – Мартин Райнер, той спомена едно-единствено име на български писател. Георги Господинов.

Друг е въпросът, че наистина е важно представата на чехите за нашата литература да се разширява и обогатява.

Но сега обратно към „Физика на тъгата“… Писателят я представи пред много публика, радваха му се и наши сънародници, и много пражани. Още по-впечатляващо обаче е медийното представяне на автора.

„Лидове новини“ публикува огромно интервю

Едно от най-значимите чешки издания отдели две вестникарски страници за интервю с Георги Господинов. „Ние сме генерация на неосъществените революции“, гласи откровението на писателя ни, който призовава да не се подценява литературата, да не се подценява изкуството, защото остане ли мястото им празно, тогава идва популизмът.

Návrh bez názvu

Миналото е много по-привлекателно

Бъдещето е пусто, казва още Георги Господинов и се връща назад в спомените си, към историите, които слушал от баба си и дядо си – истории, магични като книга на Маркес, но с една разлика… Че те никога не са разлиствали Маркес. Така писателят обрисува липсата на романна традиция у нас и богатството на устната, разказваческата…

Започнал със „Записки по българските въстания“

Най-трудно определимата жанрово книга – така нарича Господинов класиката на Захари Стоянов. Казва, че е първият „роман“, който е прочел, като и до днес вярва, че това е творбата, която може да даде най-много на един български читател. Включително заради комбинацията от ирония и патетичност, която открива по страниците й.

Думата тъга е трудна за превод

Георги Господинов казва, че се е уверил в това при срещите си с публика в Италия, Германия и на други места. Но „Физика на тъгата“ стига лесно до читателя си, защото разказва история лична – и именно заради това универсална. Защото тъгата в книгата не е просто българска… „Тя може да те застигне където и да е – независимо дали живееш в Цюрих, Рим или Ню Йорк. Защото това е тъга индивидуална.“

„Иска ми се да ме приемат като човек и писател“

Още от онова, което споделя Георги Господинов за чешките „Лидове новини“

DSC_4723

  • Отказвам да подреждам нещата според йерархията им и с ирония мога да отбележа, че според „класическата“ организираност първо си български писател, после балкански, след това източноевропейски, едва след това европейски и накрая просто писател, човек и писател. Много ми се иска да ме приемат като човек и писател.“
  • Винаги съм си пожелавал всеки български писател да разполага със спокойствието и правото да говори за всички ония човешки и екзистенциални въпроси, за които говори писателят в Германия, Италия, Полша… Все пак националността е много по-млада от възникването на човешкия вид.“
  • Като автор на романи съм ленив. Пиша средно по един на дванайсет години – и времето бавно се приближава: „Физика на тъгата“ излезе преди седем години. Имам един започнат, началото му сложих в Ню Йорк. Ще засяга две теми, върху които съм се съсредоточил сега: първата е за различните форми на страха, как страховете ни, по-конкретно детските, повлияват времето, в което живеем, и обратно, дали формите на страха не се отличават една от друга през различните десетилетия. Събрах на едно място доста истории за първия спомен за страха, такава една археология на страха в детството… Страхът всъщност винаги ни прави деца. Това е едната тема. С нея е свързана и другата – темата за миналото, дали завръщанията ни в него са толкова невинни и колко далеч могат да стигнат.“

За Георги Господинов в Прага разказа Краси Проданов

В публикацията са използвани и снимки на Българския културен институт в Прага

Прочетете още

Тетрадка на Кафка, в която писателят се е упражнявал по иврит

Архивите на Кафка ще са достъпни онлайн

Предсмъртното желание на писателя е да бъдат унищожени Информацията от Израелската национална библиотека повдига въпроса …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.