Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав КУРДОВ, Хеликон Търговище
Или – имат ли нужда от любов и обич хората с увреждания
Напоследък в България като че ли стана модерно да говорим за проблемите на хората с увреждания. Доскоро те бяха низвергнати от обществото – не им обръщахме внимание, дори не ги забелязвахме. А като ги срещнем на улицата – обръщахме глава. Може би и това ме накара да прочета една от най-новите книги в книжарница Хеликон – „Ловната хижа“ на Мерейн де Бур.
Заглавието е малко подвеждащо – Ловната хижа всъщност е обикновен дом в Амстердам. Там живее Бинерт – мъж на 35 години, който има физически недъг. Живее е малко силно казано – Бинерт е затворен вкъщи, не излиза сред хора, а за него се грижи неговата майка. До 35-ата му година хората, които е виждал, са само номера – от номер 1 до номер 16. Някои са му правили впечатление само докато ги е зървал за секунди, но все пак ги е видял и те са получили своя номер.
Така се стига до номер 17. Майката на Бинерт решава че той трябва да води сексуален живот и наема Вера, която работи за организация, в която жените предлагат сексуални услуги на хора с увреждания.
Младото момиче Вера, която има странно детство, се опитва да опише на Бинерт как изглежда света чрез своите спомени от пътуванията, които е осъществила. След няколко срещи тя е влюбена в своя клиент. Решава да отвлече Бинерт, защото майка му е твърде властна и едва ли би го пуснала, да заживее самостоятелно с Вера.
Дали любовта ще победи, ще успее ли Бинерт да заживее нормален живот сред обществото, ще го приемат ли? Ще успее ли да се освободи от оковите на любвеобилната си майка?
