Поредицата „Поет на месеца“ в Столична библиотека продължава с още един автор от поколението, на което дължим много за развитието и отстояването на поетическия език от 70-те години на миналия век насам. След Екатерина Йосифова и Калин Донков през пролетта на тази година, на 19 ноември 2018 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков“ № 4) ще чуем поезията на Рада Александрова, а за нея и творчеството ѝ ще говорят нейните колеги по перо Надя Попова и Марин Бодаков. Присъстващите ще могат да зададат своите въпроси, а също да вземат автограф от авторката върху някои от книгите ѝ. Входът е свободен, а изданията на Рада Александрова ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „Обслужване на читатели” през целия месец ноември. Заповядайте!
Рада Александрова е родена през 1943 г. в Свиленград. Гимназия завършва в родния си град, а Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” през 1969 г. Била е преподавател по български език и литература в 23-та гимназия в София. От 1971 до 1974 г. работи в „Литературна редакция“ на БНР – тогава Радио София, след това във в-к „Студентска трибуна”. През 1976 г. е приета за член на СБП, същата година постъпва в сп. „Пламък“ като редактор, където работи до 1990 г.
След промяната става член на Сдружението на българските писатели, а от 1992 до 1996 г. е управител на Издателска къща „Иван Вазов”. По-късно за кратко е началник-отдел „Военно издателска дейност, военно-културни институти и учреждения“ в Министерство на отбраната.
Рада Александрова е издала стихосбирките: „Златните момичета” 1972, „Невъзможно бягство” 1975, „Коприва” 1977, „За близкия човек” 1980, ” Камък” 1985, „Сега разбирам” 1987, „Зимна роза” 1989, „Някой е идвал” 1993, ”Беше зима и лято” 1996, „Било е дадено” 2000, „Откъслечни фрази” 2003, „Всички ангели спят” 2007, „Луната, вятъра и любовта” 2010,” Къщата на Мери” 2012, „От другата страна на вятъра” 2013, „ Повторение” 2016. Тя също е автор на романите „Всяка вечер е петък” 2001, „Другия” 2010, на книгата с детска проза „ За Айя и други разкази” 1980, както и на пиесите „ Полегати дъждове” 1970, „Въздух за всички” 1988, „Леон” 2000, „Всичко се сбъдва” 1999 и „Отсрещният бряг на щастието” 2006, посветена на Радой Ралин.