Лира Литературно-рекламна Агенция
Датският начин на живот, станал толкова популярен от книгите, този път представяме отвътре-навън… С думите и емоциите на Илиана Димова
Илиана познавам открай време – пишехме заедно и търсехме красивото чрез списания, които бяха знакови за България в първото десетилетие на 21. век. Някак после животът се преобърна и пътищата ни се разделиха. Но пък беше хубаво, че всеки пак преследваше своята мечта – в нейния случай, датската мечта.
И сега, когато вместо нещо гнило, всеки търси в Дания хюга, сме на гости на Илиана… Картината на скандинавския живот, която тя предлага, наистина е прекрасна. Особено като се усеща вече и дъхът на Коледа.
Преди да се потопите в цялата тази магия, само една забележка… Вместо наложилото се у нас произнасяне на думата като хюга (между впрочем, критикувано!), Илиана използва хюге… Запазваме нейния вариант в отговорите й!
– Щастието по датски сега е много популярно в България… Усещаш ли го в живота си там, където си?
– Знаеш, че ще ти отговоря, че това е едно голямо клише, което може да се пласира добре и създава имидж на една малка северна страна, в която няма планини и няма реки, не е богата на почти никакви природни ресурси, но затова пък има вятър и го продава в цял свят като енергия. Няма достатъчно слънце и затова има повече свещи и цветя по прозорците. Няма тежки индустриални производства, но затова пък има много безплатни университети. Изобщо, датчаните непрекъснато търсят начини как да превърнат дефицитите си в нови идеи. Идеите носят радост, времето за споделянето на тази радост с друг е усещането за щастие. Самотността тук е огромен проблем и затова има прекомерно желание за създаване на уют и хюге – това дава доволно количество душевен комфорт. Ще го кажа и по друг начин – когато няма кой да те прегърне вечер и да ти разкаже приказка, да се сгушиш в одеялото на свещи с книга в ръка е най-уютното нещо, което можеш да направиш за себе си. И двете неща можеш да наречеш хюге и те правят по един или друг начин щастлив в този миг от живота ти. Та, да. Животът на всеки емигрант е изпълнен с огромно количество самота, а тя те учи как сам да си създаваш дребните мигове на щастие. Аз съм даже още по-щастлива – имам едно невероятно мило, огромно, тъмно като нощта, кадифено-меко, игриво, любопитно и любвеобилно куче. Всеки с лабрадор у дома, би ме разбрал веднага 
– Една от най-често повтаряните думички в концепцията за хюга е уют. Промени ли се с нещо разбирането ти за уют, откакто си в Дания?
– Хюге означава тъкмо това – уют, комфорт, спокойствие, радост, удоволствие. Не мисля, че ми се е наложило да променям по някакъв начин усещането си за това. Минимализмът от една страна и романтиката от друга винаги са били стилистично пространства, в които съм търсила и създавала комфорт за себе си. Просто продължавам да правя същото тук и с това дори не се отличавам по нищо от другите. Може би новото е, че започнах да се чувствам уютно, даже когато съм обута в гумени ботуши и опакована с дъждобран или дебело зимно яке през деня или през нощта.
Когато няма кой да те прегърне вечер и да ти разкаже приказка, да се сгушиш в одеалото на свещи с книга в ръка е най-уютното нещо, което можеш да направиш за себе си. И двете неща можеш да наречеш хюге и те правят по един или друг начин щастлив в този миг от живота ти.
– Всъщност животът в Дания, пък и в Скандинавието, такъв, какъвто се описва в книгите ли е?
– Животът се случва като навсякъде – и прекрасен и вдъхновяващ, и тежък, опустял и изстудял. Въпрос на гледна точка, на прочит и вкус е. Моят тук непрекъснато ме препраща към Андерсенови сюжети. Но посоката е логично обратна – животът се описва в книгите такъв, какъвто се случва. А тук се издават и четат доста книги, както на световни, така и на датски и скандинавски автори. ”Физиката на тъгата” и ”Естествен роман” на Георги Господинов са тотален хит сред артистичните среди тук. Преводачката Хили Далгорд работи в едно малко издателство ”Йенсен и Далгорд”, което се интересува много от балканска и руска литература. Та понякога, следвайки техните заглавия, може всъщност да живееш в сюжети от Балканите
– Кое от философията на датчаните е трудно разбираемо за нас, българите според теб? И можем ли да сме щастливи по датски?
Наистина не знам какво се има предвид под ”философията на датчаните”. Те са съвсем обикновени хора, като всички нас. Тревожат се, страхуват се, вълнуват се, радват се на почти същите неща. Да, разбира се, има някои традиционни датски символи и ценности, които не биха били прочетени на пръв поглед от един чужденец – като дървените играчки на Кай Бойсен, които са толкова ужасно скъпи днес, но присъстват неизменно във всеки датски дом. Същото е и със сребърните кани за чай и кафе на Гьорг Йенсен или златната декорация за Коледа, както и порцеланът, който е обезателно Роял Копенхаген в празничните дни. За българите може би ще е трудно да приемат от датчаните, че детето, като навърши 18, задължително се изнася от вкъщи и поема бюджета си в своите собствени ръце, а това означава също, че възрастните родители също живеят настрани – в собствен дом или дом за грижи за възрастни хора, независимо от благосъстоянието на децата им. За датчаните самотата е просто част от живота, както и смъртта. Онова, което аз не мога да разбера, е защо, за бога, се правят туршии от плодове??? Убеждават ме, че са страхотни за зимата към някои печени меса, но аз съм вегетарианец и когато си купувам компот от дюли, искам наистина да отворя компот от дюли. Та отговорът ми тук е не, не съм щастлива по датски от плодовите туршии.
Ако трябва да посочвам с пръстче какво в интериора ме кара да се чувствам добре (хюге), ох, това са много неща – всичките ми цветя, люлеещият се стол и мекото ангорско одеяло, свещите, които са наистина навсякъде, и лампите, които са също много специални и стари.
– Разкажи ни за твоето лично практикуване на хюга. Присъства ли в деня ти и как се пренася примерно и в интериора на дома ти?
– Практикуване на хюге е много български израз за нещо такова. На датски въпросът звучи буквално преведен така: ”Имаш ли доброто?” (Добре ли си? Как си?) и отговорът е ”Да, благодаря. Имам доброто, хюгвам се у дома с децата.” Та, аз се хюгвам (разпускам) по много начини – докато разхождам кучето в гората, в полето, край морето, слушам любимото си радиопредаване всяка сутрин по DR 6Beat, пътувам от точка А до точка B с някоя от любимите ми датски групи в слушалките (горещо препоръчвам Efterklang, Liima, Luster, Palace Winter, Veto, Sleepy Party People, Masasolo) или правя хляб у дома в неделя от поне четири различни брашна, запалила съм всички възможни свещи и говоря с мама или някой приятел по месинджър. Ако трябва да посочвам с пръстче какво в интериора ме кара да се чувствам добре (хюге), ох, това са много неща – всичките ми цветя, люлеещият се стол и мекото ангорско одеяло, свещите, които са наистина навсякъде и лампите, които са също много специални и стари, пианото, което е от миналия век и е с 2-3 вече тихи клавиша, но ми е подарък и го обичам много и…камъните, които си нося от всякакви места у дома и седят по первазите на прозорците и нощната ми масичка. Всяко малко нещо в интериора може да ти донесе това усещане за комфорт, ако има връзка (скрита или явна) с нещо друго вътре в теб, защото „хюге” е състояние, усещане за, а не конкретна вещ или място. Хюге е дълбоко вътре в душата на нещата, местата и хората. То е по-скоро есенцията, ароматът. Любовта мирише хубаво. Има една точка някъде на границата между носа, началото на окото и лицето, където за мен се крие ароматът на душата… или поне аз там го надушвам. Всеки път, като целувам кучето си сега, знам че душата ми в този момент е негова, а неговата моя и това е същото усещане, като това да си дойдеш вечер у дома (хюге).
– Идва коледният сезон, какво означава това за датчаните? Преследване на подаръци ли е, или по-скоро наслада от зимните дни?
– И двете, естествено. Подаръците започват да се купуват, опаковат и складират по къщите още от началото на октомври. Има си традиционни неща за коледната вечеря, декорацията у дома, речта на кралицата в 5 вечерта, когато цялото семейство е около масата. Но смисълът на всичко това е в радостта да бъдеш заедно с хората, които обичаш.
– Ако човек прочете книга за датския и скандинавския модел на щастие и се озове там някъде, на север, кое би го разочаровало? Може ли да се говори за синдром, подобен на Парижкия?
– Очарованието и разочарованието са много личен прочит на реалността. Ако се чувстваш сам и изолиран, където и да си, ще се чувстваш като дете, на което са му взели насила детската книжка от ръцете. Трудно е наистина да намериш границата между рая и ада в собствената си душа. Тук вятъра и студа зимата може да ти донесе едновременно и двете.
Хюге означава тъкмо това – уют, комфорт, спокойствие, радост, удоволствие.
– Как да направим деня си щастлив? Очакваме от теб една много скандинавска рецепта!
– Рецепти за щастие няма, но…може да се пробва с чаша хубаво филтър кафе, сандвич с веяна сьомга или скумрия, меко пушено сирене и свежа мента, хубав ябълков сок от Фюн, You,ve got the heat на Luster в слушалките и сладолед с лакридс или шоколад с истински марципан от Одензе (чете се Уензи) – родният град на Ханс Кристиян Андерсен (чете се Ху.Си.Анъсън) И…за мен денят никога не започва и не завършва без разходката с куче. Онези, които си имат котки или деца у дома, просто тичат по алеите по изгрев и залез. За цялото останало време от деня е хубаво човек да си има колело, за да е свободен да бъде навсякъде, където поиска.Не забравяйте наколенки, сигнална жилетка и шлем!
