Начало / България / „Нощният гост“ влиза през „Прозорец“-а

„Нощният гост“ влиза през „Прозорец“-а

Нощният гост - корицаТигърът във всекидневната ù не е само сън. Той е предвестник на злощастието, което ще я сполети. Но 75-годишната вдовица Рут, която живее в усамотена къща на плажа, още не го знае, когато на прага ù се появява Фрида. Пристигайки изневиделица с такси, едрата непозната твърди, че правителството я изпраща, за да се грижи за възрастната жена. И двамата синове на Рут живеят надалеч, така че първоначалното подозрение бързо бива заличено. Появилата се като по чудо помощ за самотната им майка е добре дошла. А и Рут се чувства чудесно в компанията на Фрида. Дори изживява любовта, която е загубила в младежките си години. Отново прави планове за бъдещето и се унася в мечти, помрачавани единствено от стъпките на тигъра в къщата. Да, той не е съновидение. Тигърът е предчувствието на самата Рут, че тази идилия скоро ще се превърне в кошмар.

Преводач е Елика Рафи.

_493_493Фиона Макфарлан е родена в Сидни, Австралия. Следва английска филология в Кеймбридж. Получава магистърска степен по изящни изкуства от Университета на Тексас в Остин, където печели стипендия към Центъра за писатели „Мичънър“. Творбите ù са публикувани в престижни литературни издания, сред които е „Зоотроп: разкази“ на Франсис Форд Копола. „Нощният гост“ (изд. „Прозорец“) е удивителен дебют, окачествяван от критиката като своеобразен роман на ужасите, изваян по съвършено необичаен начин.

 

ОТКЪС

Тази нощ тигърът се върна. По-скоро шумът от него, или от онова, което издаваше шум. Рут лежеше в леглото и мислеше за Ричард и за това какво би означавало отново да се премести в града. Ричард живееше в слънчевата, хълмиста част на Сидни, северозападно от пристанището, където дърветата оставаха без листа през есента, а широките вечерни булеварди бяха задръстени от трафика. В градините растяха рододендрони и азалии, сякаш климатът беше по-хладен и по-влажен, отколкото в другите зони на града. Рут, която не познаваше добре района, го свързваше с просторната, масивна къща на един от учениците си по красноречие, чиито родители я бяха поканили на вечеря, а после се скараха заради цената на уроците й. Замисли се и за Джефри, за момчешкия му глас по телефона и за начина, по който беше казал: „Ти нали това искаш?“. Възможно ли беше да е истина? След смъртта на Хари рядко се замисляше какво иска. Фрида беше онази, която искаше. Тя искаше да чисти подове, искаше по-тънък кръст и коса, боядисана в различни цветове. Фрида изпълваше света със своите искания. А Рут беше очарована. Защо пък не?

Котките първи чуха шума. Рут почти спеше, но те скочиха и застинаха подобно на сфинксове, с прибрани нокти и присвити очи. Приличаха на дребните императори върху платовете, внасяни от Китай във Великобритания през осемнайсети век. Мърдаха уши и опашките им издаваха напрежение. Рут долови безпокойството им, изви глава върху възглавницата и се ослуша. И го чу – нещо се движеше във всекидневната и разместваше мебелите. Движенията му обаче бяха леки, неуловими. После се разнесе шумно дишане, сякаш огромна домашна котка душеше иззад неизброими затворени врати, но в този миг питомците й загубиха самообладание и избягаха.

Сега Рут усети необичайна миризма, която сякаш нахлу в стаята в мига, в който котките изчезнаха. Специфична миризма, силна и натрапчива, съвсем нетипична за джунглата, макар че в момента именно тя й напомни детството. Напомни й писъка на чайките в градината, когато котките се криеха в тревата. Крясъците им не бяха изпълнени точно с паника, по-скоро с някаква неопределена тревожност. Възможно ли беше това да е мирисът на чайка? Май приличаше повече на папагал. Тигърът тръсна глава, отново задиша шумно и стъпките му отекнаха във всекидневната. Рут се разстрои. Сега, когато имаше Фрида и Ричард, от него нямаше смисъл; подготвил беше пътя за тях и беше станал излишен. Ослуша се за някакви промени в издаваните от тигъра звуци и когато ги долови, стигна до абсурдното заключение, че той е в коридора, че всъщност в къщата й има два тигъра, че насекоми прояждат мебелите, а може би има и глиган. Заспа, изгубена в догадки. В това отношение беше късметлийка – винаги се е радвала на добър сън, без значение колко е разтревожена, но нощта й беше изпълнена с плашещи сънища. Събуди се сутринта, почувства тежестта на котките върху юргана около краката си и направи извода, че след като е съумяла да заспи въпреки опасността, значи не вярва в съществуването на тигъра.

– В крайна сметка – произнесе тя на висок глас, – няма никакъв тигър.

Котките я удостоиха с любопитен поглед и започнаха да се мият. Рут се облече. Разчеса косата си. Нямаше тигър. Не и снощи, нито когато и да е било. Днес ще се обади на Ричард, но не за да му каже, че отива при него. Не, все още не. Просто ще чуе гласа му.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *