Лира Литературно-рекламна Агенция
Огледайте се по време на следващото си пътуване със самолет, призовава в. „Гардиън“ . Таблетът е новият биберон за бебетата и малките деца. По-големите четат приказки на телефоните си, а тийнейджърите играят игри. Родителите и останалите възрастни четат на електронни четци и скролват през потока новини. Една неусетна за всички нас трансформация е маркирала цялата картина – невронната верига, която предопределя способността на мозъка да чете, се променя. И тази промяна води до последици за абсолютно всеки човек.
Изследвания в областта на неврологията доказват, че грамотността се е зародила в следствие на новопоявила се преди 6000 години верига в човешкия мозък. Тя еволюира от много прост механизъм за декодиране на базисна информация, например броя на козите в стадото, до настоящото положение на силно развит и четящ мозък. Четенето развива нови процеси, сред които интегриране на знанието, анализиране на причинно-следствени връзки, възприемане на перспектива, емпатичност, критично мислене и прозорливост. Но редица изследвания показват, че всяко от тези съществени качества е застрашено поради новия, дигитално базиран модел на четене. И това не е прост процес на противоборство между печатната и дигиталната книга. Ние не грешим, внедрявайки иновации, но не бива да игнорираме утвърдените технологии и методи, бидейки новатори. Обществото трябва да обърне внимание на онази мозъчна верига, свързана с четенето, която децата, а и някои ученици никога няма да използват.
Знаем от науката, че тази мозъчна верига не ни е генетично дадена, тя се нуждае от среда, за да се развива. Тя се адаптира към контекста, в която е поставена и той включва различни системи за писане и четене, различни писмени значи, разнообразни носители на писмената информация. Ако доминиращите носители са бързи, обхващат много и разнообразни процеси и съдържат голям обем информация, както са съвременните дигитални средства, това ще повлияе на четенето, т.е. ще доведе до по-трудно фокусиране върху дълги четива, изискващи задълбочаване. А точно те развиват умението за критично мислене, анализ и емпатичност.
Подобни сигнали вече отправят учени и изследователи. Според преподавателя Марк Адмундсон, много гимназиални ученици нарочно избягват класическата литература от 19 и 20 век, тъй като нямат търпение да четат дълги, дълбоки и трудни текстове. Той ги нарича „когнитивно нетърпеливи“. Съществуват и множество проучвания върху това как дигиталните екрани влияят на възприемането при четене. В Норвегия е проведено изследване върху способността на гимназиални ученици да възприемат един и същи материал, но представен им на различен носител. Според резултатите, учениците, четящи на хартия, разбират съдържанието по-добре от връстиниците си, особено що се отнася до детайлите в повествованието и хронологията на сюжета.
Зиминг Лиу от Университета в Сан Хосе твърди на база серия от проучвания, че
новото „нормално“ четене е „сканиране“ – напомня четене „по диагонал“ и хващане на съдържанието през спиране на погледа върху отделни думи.
Когато мозъкът „сканира“ по този начин, това автоматично намалява задълбочаването върху текста, с други думи избягва се комплексното разбиране за чувства, за красота на текста и дори за собствени мисли върху него.
Карин Литау и Андрю Пайпър отбелязват и друго измерение на проблема – физическото. Според тях, докосването до хартиеното четиво дава важна информация, един вид „геометрия“ на думите, дава усещане за реално „присъствие“ на текста. Според Пайпър, хората се нуждаят от усещане за времепространство, което позволява да се върнем назан и да се учим от вече прочетеното – т.нар. „технология на повторението“. Повторението за млади и по-възрастни читатели е важно, защото им позволява да се върнат назад, да преценят и разберат по-добре текста. Но какво става, когато сканираш текста от екран и скролването обратно действа обезсърчаващо и отказва човек да се върне назад?
Какво показват изследванията, проведени в различни точки на света?
Негативните ефекти от четенето на екран се появяват още в 4-5 клас, основно с трудности при възприемането, но и при изграждането на емпатична връзка.
Атрофирането на критичното мислене и емпатията дават отражения върху всичко и всички, включително върху способността за отпор срещу постоянното бомбардиране с информация и поддаването на внушения от несигурни източници.
В неврологията има старо правило, важащо за всяка възраст – не го ли ползваш, го губиш. Важи и за четенето, което предполага прилагането на избор. Въпреки това процесът на промяна не е необратим. Човечеството разполага и със знанието, и с технологиите, с които да адресира проблема, преди да стане нерешим. Особено ако се обърне внимание на всичко, което бихме изгубили.
