Начало / Интервюта / Георги Данаилов: Децата вече не играят вън. Това е лошо предзнаменование

Георги Данаилов: Децата вече не играят вън. Това е лошо предзнаменование

Георги Данаилов е потомък на известен свищовски род (внук е на акад. проф. Георги Данаилов). Роден е на 8 януари 1936 г. в София, но през 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Голяма популярност получава още с първите си книги: „Деца играят вън“, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, 100 години по-късно“. Автор е на много пиеси и филмови сценарии: „Хирурзи“, „Похищение в черно“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров). Световно признание и литературни награди получава и с последните си литературни творби „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за Стефан Гечев), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“.

 

Роден сте в София, но от години живеете в малко селце в Западните Родопи. Защо избрахте доброволното „изгнание”?
–    Най напред къща в гората с един светещ прозорец беше детската ми мечта. След това селцето се оказа място, където никой не строи социализъм. Така вече тридесет и шест години аз прекарвам повече от времето си тук. До София пътувам само за тържествени случаи, когато имам да получавам някакъв хонорар. Сам разбирате, че това става все по рядко.

Деца играят вън” отдавна е в раздела на класическите творби на българската литература. Запазихте ли детското в себе си?
–    Да. Вдетенявам се все повече и повече.

Забелязвате ли опустелите от деца софийски улици, когато, разбира се, сте в столицата? Няма го оня характерен детски глъч отпреди 20, а и повече години. На какво се дължи това – на интернет, на престъпността, на скъсаните семейни  връзки…
–    Децата вече не играят вън. Улицата и дворовете днес не са места за детски сборища, а местопрестъпления. Това е лошо предзнаменование. За жалост не само за децата, но и за света. А причините са много. Иска ми се да отговоря като сър Томас Бичъм: „Два пъти съм обиколил света и впечатленията ми са лоши”

Родът Ви е от емблематичния за Българското възраждане град Свищов. Когато преди много години четях „До Чикаго и назад – 100 години по-късно”, възприех книгата Ви като естествено, но и задължително, продължение на Алековата творба. Има ли я свищовската връзка?
–    Разбира се! Само че родът ми не е единствено от Свищов. Има Клисурци, има Пирдопчани, има Габровци. Но в Свищов съм живял най-дълго. Цели тринадесет години.

Какво е отношението Ви към Америка сега? САЩ са трън в очите на много хора. Как приехте 11/09/01?
–    Отношението на човек към САЩ не може да бъде еднородно, там наистина има всичко – и благородство, и престъпност, и велики умове, и велики разбойници. И обезсърчаваща наивност и  свръхинтелигентност. Страхувам се, че ние подражаваме на американците и в добро, и в зло, а те, без да знаят, водят света към комфортна гибел. 11 септември се е повтарял твърде много в  историята, сигурно ще се появи отново.

През декември 2011 г. бяхте отличен със специалната награда „Хеликон” за „Весела книга за българския народ” като най-търсената от всички номинирани в историята на приза, връчван от веригата книжарници „Хеликон”. Журито Ви отличи не само по този обективен критерий, а и заради значимото Ви присъствие в публичното пространство като ангажиран писател интелектуалец. Не сме смятате ли, че днес малцина са пишещите, които изказват ясно и на глас своята гражданска позиция? И защо е така?Накъде върви България днес? А светът? Идва ли времето, когато трябва да препрочитаме Жан Жак Русо?
–    Жан Жак Русо в никакъв случай, той е твърде объркан гений. По-скоро Стив Джобс. Изразът ангажиран писател ме притеснява. Обикновено хората ги ангажират, за да свършат някаква работа. А колкото до позициите ще цитирам великолепното стихотворение на Христо Ганев:
 „Когато чистим старите обори,
 добре ще е по-малко да говорим,
преди да ги превърнем в храм,
 от митинги и речи оглушахме
 и тъй както преди от страх мълчахме,
 сега да помълчим от срам!”

По Ваши текстове са създадени много от емблематичните български филми. Защо сегашната филмова продукция е някак постна. Какво липсва – качествен сценарий, добра режисура, оператори, актьори?
–    Не ме питайте за киното, последният филм по мой сценарий беше провал. Ако сме правили емблематични филми, то е защото за тях са работели емблематични хора. Хубавите филми се правят от съдружници.

Над какво работите сега?
–    Давам вид, че работя

Какво четете? Кои са Ви любимите автори?
–    Чета главно научна литература. А от художествената препрочитам Йовков, поетите от ХХ век, Джон Стайнбек… Има книги, които човек чете, защото са велики, има и такива, които четем, защото ги обичаме. Аз предпочитам да чета някоя обична книга, вместо някоя много велика

Ще се появи ли знаков за България роман, който ще „завладее” Европа? Нашите балкански съседи имат своя нобелов лауреат за литература, а ние не. Защо?
–    Е извинявайте, ами защото не са предложили мене.За човека винаги трябва да остава възможност да се посмее накрая. Но шегата настрана, посетете софийските централни гробища и ми кажете има ли гроб на Български писател, който да не е в окаян вид.

 Книгите на Георги Данаилов тук

Интервюто взе Румен Василев

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Един коментар

  1. Страхотен писател! Бих сравнила удоволствите от четенето на книгите му със слушане на прекрасна музика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.