Лира Литературно-рекламна Агенция
Родена през 1981 г. в Източен Берлин, Мари Войт е автор и илюстратор на детски книги. Тя дебютира с книгата „Червената шапчица и Градът“– съвременна интерпретация на популярната приказка на Братя Грим, която наскоро излезе на български език с логото на AMG Publishing и така стана първата детска книга в тяхното портфолио.
Мари има бакалавърски степени по мултимедийни технологии и дизайн (Лайпциг, Германия) и по маркетинг мениджмънт (Единбург, Великобритания). След следването си гради успешна кариера в областта на телевизията, брандирането и графичния дизайн, докато не осъзнава, че илюстрованите книги ѝ позволяват да комбинира всичките си страсти и умения по начин, който ѝ носи удовлетворение. През годините Мари е живяла в Ирландия, Шотландия, Англия и Нова Зеландия, а в момента живее близо до град Бенитачел в Испания, който се намира по средата между Валенсия и Аликанте.
Мари успя да отдели време, за да ни разкаже повече за „Червената шапчица и Градът“.
Кога и как се вдъхнови да напишеш„Червената шапчица и Градът“?
Една сутрин, докато си лежах в леглото и си мислех какво бих могла да нарисувам през този ден, изведнъж в главата ми се появи образът на момиченце, облечено в червено и заобиколено от големи автобуси, влакове и камиони на натоварен път. Докато скицирах тази картина на моя iPad, си помислих: „Хей, това би могло да е Червената шапчица!“ А после и това: „Хей, това би могла да е Червената шапчица в Града! Почакай малко, това сигурно е правено много пъти вече“. Набързо проверих в Google и с изненада и облекчение разбрах, че такова нещо не беше правено. После изрових текста на оригиналната приказка на Братя Грим и започнах да го трансформирам в нещо свое. Зачудих се дали не би било готино, ако Вълкът е Градът, а Градът – представителен за „системата“, контрола върху обществото и предизвикателствата, с които се сблъскваме, докато растем. Мисля, че още същия ден скицирах останалите илюстрации, защото на едно по-дълбоко ниво пътуването на Червената шапчица през Града се припокриваше със собствения ми житейски път към онзи момент.
Коя част от работата по книгата ти се стори най-вълнуваща? А най-предизвикателна?
Най-много ми хареса съвместната работа с моя редактор, Питър Марли от Oxford University Press. Той изключително много ме насърчаваше да извадя на повърхността дълбоките пластове и теми, както възнамерявах да направя, показа истински интерес и вяра в тях и работи неуморно с мен, за да може заедно да създадем смислена история с надеждата, че тя ще вдъхнови и млади, и стари. Също така бях много доволна от факта, че Питър ми каза да действам смело в представянето на Вълка като олицетворение на Града/системата и че Вълкът може да се показва по много различни начини из Града. Тогава с огромно удоволствие се втурнах да рисувам Вълка, било то на автобусната гара, която наблюдава какво правят хората на смартфоните си, или до банкомата с острите зъби, който обещава заем с огромна лихва. Изведнъж действително започнах да виждам Вълка навсякъде! И като се замислите, във времето, в което живеем, Вълкът наистина се крие навсякъде.
Едно от предизвикателствата беше да предам по-дълбоките смисли и послания и същевременно да запазя книгата достъпна за децата. Някои издатели имаха съображения относно самотното лутане на Червената шапчица из Града, заради което добавихме доверения ѝ другар, кучето Уди. Първоначално изобщо не очаквах тази идея да сработи (все пак Червената шапчица преминава през гората сама), но сега не мога да си представя книгата без Уди.
Друго предизвикателство, за което дотогава нямах представа, беше свързано с това, че е изключително трудно да се възпроизведат художествени произведения в черно и тъмносиво на матова хартия, така че да се запазят текстурата и детайлите. Затова след като видях цветната проба на книгата, трябваше да променя настройките на всяко изображение и да работя заедно с екипа, отговорен за продукта, за да съм сигурна, че книгата ще бъде отпечатана така, както исках.
В допълнение, понеже в книгата бях сложила много бял текст на черен фон, подготовката на финалните файлове за отпечатване ни отне още повече време, защото илюстрованите книги се отпечатват на много различни езици едновременно, а това изисква специална организация.
Какво послание се надяваш да предадеш на младите читатели и родителите им чрез тази книга?
Подобно на Червената шапчица в моята книга – и на почти всеки в съвременния свят, управляван от корпорации, пари и сбъркани ценности – аз бях тръгнала по пътя на грешните стремежи и страхове.
Въпреки че израснах в комунистическа Източна Германия, където имаше много по-малко материалистични ценности, и въпреки че като дете знаех инстинктивно по кой път трябва да вървя, Вълкът все пак ме отклони от него. Трябваше да минат много години, преди най-накрая отново да започна да слушам вътрешния си глас и да действам в синхрон с него. Отправих се на пътуване, чиято цел беше да преоткрия себе си, работих здраво в преследване на онова, което ми се струваше по-правилно, и започнах да обръщам повече внимание на духовното. В резултат на това действително започнах да виждам системата такава, каквато е, както и истинския потенциал на човечеството. Почувствах се малко по-просветена, по-малко уплашена и по-щастлива.
Написах „Червената шапчица и Градът“ на базата на личния ми опит с надеждата да вдъхновя и да окуража читателите от всички възрасти да намерят и да се придържат към собствения си път, изпълнен с любов, вместо да бъдат изкушавани от Вълка да поемат в определена посока, и така да „изживеят приказката си“. За да можем заедно да създадем един по-справедлив и по-щастлив свят, в който всички ние сме свободни да разпространяваме любов и да преуспяваме, докато се грижим добре за планетата.
Какво би искала да кажеш на децата в България и техните родители?
На първо място, благодаря ви за интереса към книгата ми! Като човек, който също е израснал в бивша комунистическа страна, истински се вълнувам [за излизането на „Червената шапчица и Градът“ на български език] и много бих се радвала да науча какво мислите за книгата. Надявам се скоро да мога да посетя красивата ви страна.
Също така искам да споделя няколко неща, които ми помагат да живея по-пълноценно и които според мен са валидни както за децата, така и за възрастните. Грижете се за себе си, хранете се здравословно и прекарвайте колкото е възможно повече време сред природата. Ценете малките неща, вдишвайте от аромата на цветята и наблюдавайте звездите. Изкачете някоя планина. Опитайте се от време на време да заменяте колата с ходене пеша или с каране на колело и смартфона, телевизора или плейстейшъна си с разговор или приключение в реалния живот. Предизвиквайте се. Научете се да свирите на музикален инструмент. Създайте нещо. Пейте, играйте, смейте се и танцувайте. Не взимайте живота толкова насериозно и понякога се забавлявайте като деца. Раздавайте много любов и прегръдки. Четете хубави книги. Напишете собствени такива. Никога не се страхувайте да поставяте нормата под съмнение и да бъдете малко различни и „луди“. Изказвайте мнението си. Вслушвайте се във вътрешния си гласи го следвайте. Вярвайте в мечтите си и в себе си. Можете да направите буквално всичко, което решите, независимо какво казват всички останали.
Интервюто взе Даниел Пенев
