Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон
Нещо прохладно, динамично, леко за четене, хем с мисъл, нещо като психотрилър… да разказва с еднакъв интерес как бълбукат мехурчетата на шампанско сред тюркоазен залез и как изщраква пистолет. Има такъв, излезе неотдавна – романът „Нещо във водата“.
Не бихме го отличили от други, типични за жанра книги – поток на съзнанието преди престъплението, дело на заслепена от любов жена, ако не беше трудното, обаче находчиво от гледна точка на литературата решение на британската авторка Катрин Стедман – да привлече героинята си на страната на злото и да я брани, убедена в правотата ù.
„Нещо във водата“ има перфектна, като по учебник рамкова структура – започва след смъртта на съпруга – мошеник, разказва защо се е стигнало дотам и на финала буквално ни заковава с фразата на жена му: „Не можеш да спасиш всички. Достатъчно е да спасиш себе си“. Нека уточним – не става дума за изневяра, а за трафик на пари. Два милиона долара и шепа диаманти в сак, който двамата намират при гмуркане във водите на архипелага Бора-Бора, райско кътче, сякаш направено за романтични круизи, пълно с богати туристи.
Мястото, както и времето на романа текат днес, Брекзит вече влиза в сила, основателна причина едно семейство да тръгне към разпад . Тогава асоциалното мислене надделява и всеки от доскоро тривиалната, модерна двойка се въвлича в някаква престъпна схема. Въпросът е, казва Катрин Стедман, дали развива характерна за нацията психопатия или е проява на старомодно британско прегрешение. Започва хитро надиграване, как да скрият и разпределят богатството, което едва ли някога ще им принадлежи. Единят от двамата плаща тази алчност с живота си, другият – със своята съвест.
Не можеш да излезеш сух от „Нещо във водата“, тоест непокварен от дъното, по което се търкалят хора и пари. Те те чакат… да потънеш заедно с тях, притиснат от миналото, ведно с грандиозните си планове и мечти за подреден живот.