Начало / Автори / От Буковски до Проданов в деня на „Обичам те“

От Буковски до Проданов в деня на „Обичам те“

maxresdefault

Някои казват, че 16 е число на разпада и кармичният дълг. Дънов е съвсем конкретен − 16 е число на сърцето, завещава ни той, „число на изхвърляне на всички недъзи. Тогава ще изпъдите дявола от себе си, няма да имате вземане-даване с него“. Цитираме Учителя с усмивка, защото ценим съвпаденията и знаците, произхождащи от тях.

Именно 16 август е избран за международен ден на думите „Обичам те“. Традицията налага на този ден фразата да се повтаря на всички възможни езици, да звучи и отеква, ако трябва да се вклини с цялата си мощна енергия в главите на хората, да им напомни, че да обичаш, не значи да притежаваш, да се реваншираш, да си задължен или благодарен.
Любопитно е, че на 16 август се навършват 98 години от рождението на Чарлс Буковски, писателят, когото едни обожават заради характера на мизантроп, и възприемат буквално, други търсят философския подтекст на цинизма, и изтъкват стойността на поезията му. Не ни е работа да лишаваме гения от демоните, те обикновено съжителстват в плодотворна симбиоза, повече ни се ще да обърнем внимание как рефлектира казаното, написано и чуто върху публиката днес.
В този дух на щастливи случайности, движейки се по нишката 16 август, честитим рождения ден на нашия колега и глас от програмата на радио „Хеликон“ − Краси Проданов. Защото се иска майсторлък и в двете − да играеш с чувството за морал на хората в годините на Студената война, и да напипаш настроенията сега, във време презадоволено, критично и реактивно спрямо всяко събитие − от невинна песен до сериозна литература. Често се цитират думите на Буковски − „Писането никога не е работило за мен. Така е откакто се помня: нагласям радиото на някоя класическа станция, паля цигара, отварям бутилката. Пишещата машина върши останалото. Всичко, което аз трябваше да сторя, беше да стоя там. Целият този процес ми помогна да продължа, когато животът, сам по себе си, не ми даваше нищо добро, когато животът, само по себе си, беше филм на ужасите. В крайна сметка, пиша, за да спася задника си от лудницата, от стреса и от себе си.“
Е, заслушайте се в душеспасителното хеликонско радио. Сред шумотевицата навън току-виж някой погали слуха ви с кротки думи за книги, които отдавна искате да чуете. Тогава и „Обичам те“, повтаряно до втръсване, ще има смисъл да празнува.

Прочетете още

35077500_1730931966941994_5592165427913424896_o

Три въпроса към… Маргарита Цветкова

Книгите са ценни и заради хората, които ги разгръщат. Защото както една книга прави човека …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *