Начало / Интервюта / Араминта Хол: „Искам читателите ми да се замислят как съдим жените в нашето общество.“

Араминта Хол: „Искам читателите ми да се замислят как съдим жените в нашето общество.“

methode_sundaytimes_prodmigration_web_bin_f81ab520-ae5f-4e70-86c6-6a1852d5dc0cКакво те вдъхнови да напишеш „Жестокост в наш стил”?

Това ще бъде първата ми книга, издадена в Америка. Преди съм издавала психологически трилъри в Англия и жанрът винаги е привличал вниманието ми. Исках да напиша книга за всепоглъщаща любов и исках да се разказва от гледната точка на мъж. Написани са толкова много такива истории, разказвани от жени. Представени като луди и ирационални. Докато обмислях сюжета, случайно попаднах на документален филм за Аманда Нокс по Нетфликс. Бях шокирана, защото изведнъж стана толкова очевидно, че процесът засяга сексуалността ѝ. Не ставаше дума за вината ѝ, а за жена, която е сексуално активна и затова се нуждае от наказание. Това доведе до идеята да създам сексуална игра за героите. Не исках нещо странно и абсурдно. Исках нещо, което ще шокира хората, но след като се замислят за момент, да приемат сюжета за правдоподобен. Исках да пиша за женската сексуалност, как жените биват съдени заради нея и как често думата на мъжете се възприема като вярна, за сметка на женската. Това беше вдъхновението за книгата и историята се оформи около него.

Изказът ти е поразително красив. Езикът е богат, но никога не звучи фалшиво. Как създаде това звучене?

При мен писането винаги започва с героите. Трябва да ги познавам много добре. Трябва да знам всичко за тях. Още преди първата чернова, опознавам тях. Обикновено пиша първа чернова, която знам, че няма да стигне доникъде. Беше много странно, когато стигнах до нея, защото вече познавах Майк много добре. Той е толкова странен герой. Знаех какво ще каже и направи и как би реагирал във всяка ситуация. Писането ми вървеше бързо. Много от думите, които стигнаха до издаване, са думи, които написах в началото. Майк е странен, психопатичен, необичаен герой, но се надявам, че въпреки това читателите ще го разберат и ще бъдат съпричастни. Не исках това да липсва при него.

Героите ти са добре балансирани между положителни и отрицателни черти – лоялност и непочтеност. Как го постигаш?

Смятам, че с всички ни е така. Вярвам, че в същината си хората са добри. Но в същото време, всички сме способни на ужасни неща. Романът ми е любовна история. Любовната история на Майк. Знам, че греши и че е заблуден, но има и добро у него. Всичко, което прави, е в името на любовта, въпреки че е абсолютно неправилно. Много от неговите действия идват от добри намерения. Мисля че това помага да му симпатизираме. Не е просто зъл човек.

Проучва ли хора с умствени отклонения, подобни на тези у Майк? Интервюира ли някой с гранично или обсесивно-компулсивно разстройство?

Не. Просто си представих какво би било. Присъствах на няколко процеса, докато писах книгата. Професионалното проучване е необходимост. Защото в тази книга сме изцяло в ума на един човек и начинът, по който умът му функционира, е напълно специфичен за него. Постоянно се питах, „Точно така ли би реагирал Майк на това?” Толкова свикнах с неговия ум, че когато седнех на компютъра да пиша, чувствах облекчение. Знаех какво ще кажа.

Докато четях, никога не знаех накъде да насоча вината. Не знаех кой е големият злодей. Как успя да ме накараш да подозирам почти всички в книгата?

В нашето общество е твърде лесно да съдиш някоя жена. Няма значение колко сме просветлени. Струва ми се, че това е инстинкт. Медиите са ни научили да правим така. Исках читателят да се вживее и да осъди Верити. Хората винаги говорят за обрата в трилърите, но исках самата книга да се превърне в обрат, вместо само един момент в нея.

Как използва съпоставянето между богатство, бедност и малтретиране в детството, за да оформиш героите си?

Във Великобритания, макар че повечето хора бих отрекли, все още съществува голямо класово разделение, като богатството е основният фактор. Когато правителството ни се проваля, парите стават все по-важни. Идва епидемия от грип, Националната ни здравна служба е в ужасно състояние, но ако имаш пари, можеш да я заобиколиш. Парите и привилегиите са теми, които водят до разделение между хората. Майк е имал такова ужасно детство, че асоциира успеха с пари и привилегии. Онова, което наистина търси, е любовта, която му е липсвала като дете. Продължава да търси любов и това мотивира фиксацията му върху Верити. Използвах го като пример за грешките на обществото ни. Освен това исках да разгледам Верити като човек от богато семейство, който обаче не е лош. Съдим хората на базата на притежанията им, но караме всички да се целят към тези притежания.

В първите двайсетина страници на книгата, у читателя се създава определено впечатление за Майк, което после се оказва погрешно. Естествено ли се разви началото на книгата?

Тези първи двайсет страници не са се променяли. Те са първите, които написах за този роман. Знаех какво искам да направя, когато започнах. Романът е написан изцяло от първо лице. Той е луд, но няма как да го знае. Не мисля, че има друг начин, по който можеше да бъде написано.

От самото начало ли искаше книгата да звучи с гласа на Майк? Обмисля ли да включиш перспективата на Верити?

Помня как си мислех, че в средата на книгата може да направя промяна и да стане нейната история. Може да унищожи всички впечатления, които той е създал. Беше ми по-трудно да остана с гледната точка на Майк, но ми се стори по-добър вариант. Исках читателят да съди героите до самия край. Щях да изгубя това, ако бях включила гледната точка на Верити. Винаги пиша с цел и обикновено е феминистична. В началото се притеснявах да пиша феминистичен роман от мъжка гледна точка. Колкото повече го обмислях, осъзнах че на жените се гледа именно през мъжкия поглед. Сметнах, че е важно този книга да представи жена, както я вижда един мъж.

Как протече писането на този роман?

Винаги пиша по един и същи начин; хрумва ми идея, после минават няколко дни. Идеята седи в главата ми, докато работя по други проекти. Отнема известно време да я обмисля, за да се оформи добре. Винаги започвам да пиша по-рано, отколкото трябва. Всеки път пиша чернова, която е много далеч от онова, което искам. После изоставям цялата работа за известно време. Захващам нещо ново и различно. Написах цяла чернова, изпробвайки идеите, които влязоха във финалния вариант, но беше в трето лице с множество гледни точки. Тогава имах прозрение и осъзнах как мисли Майк. Така става при мен. Пиша ли пиша и после идва момент на прозрение. След това, всичко стана много бързо. Написах романа за около пет месеца, но това на практика беше втората чернова. Дадох я на агента ми и работихме заедно върху нея. Написах същинския роман бързо, но като цяло е дълъг процес.

Защо тази книга стигна до американския пазар?

Реакцията в Щатите беше невероятна. Редакторите разбират феминистката ми гледна точка. В Америка всички забелязват силната феминистична гледна точка и колко много не е позволено на жените. Когато хората четат и разбират книгата ти по начина, който си целял, усещането е невероятно.

Какво ти предстои сега?

Работя по нов проект. На първата чернова съм. Вече минах момента на прозрението. Сега съм на вълнуващата част.

Винаги ли те е привличал жанрът на трилърите?

Да, но също и много други. Някои са непроменливи, като романтиката и криминалните, например. Но мисля че други, като трилърите, историческите и дамските романи, са по-податливи на промени. Любимите ми автори са Айрис Мърдок, Маргарет Атууд и Патриша Хайсмит. Те пишат трилъри, но в същото време пишат дамски романи и проза. Привличат ме добре написани истории. Харесвам красиви истории, които са разказани красиво. Харесва ми, когато искам да знам какво ще се случи, но съм погълната и от самото писане.

В Англия преподавам курс за включване на психологическо напрежение в книгите. Винаги питам учениците ми в кой жанр пишат. Седемдесет процента посочват проза. Един човек може да посочи криминален. Един − трилър. Хората никога не казват романтика или женски роман. Винаги им казвам, че се надявам всички да пишат психологически трилъри, защото това е в основата на историите. Вглеждат се дълбоко в ума. Иначе читателя няма да го е грижа за героя. Ако нищо вълнуващо не се случва, на никого няма да му пука. До края на курса е по-вероятно да кажат, че пишат криминален роман или трилър. В известна степен, мисля че психологическите трилъри са единственият жанр, защото всяка творба трябва да се вглежда в ума.

Ти пишеш и кратки истории. Как балансираш между двете?

Вече не пиша много кратки истории. Би ми се искало да пиша повече. Не разполагам с времето, което би ми се искало да им посветя. Имам три деца и преподавам. Всяка свободна минута отдавам на писането на романите ми. Наложи се да избирам между двете. Надявам се да пиша повече кратки истории в бъдеще. Обичам всичко да става бързо. Харесва ми да предам напълно оформена идея само на няколко страници.

Какво послание искаше да отправиш с тази книга?

Надявам се да мотивира читателите ми да се замислят как съдим жените в нашето общество. Те трябва да бъдат идеални, за да ги вземат на сериозно, а не е същото с мъжете. Винаги е било така. Тревожи ме и не мога да повярвам, че толкова малко се е променило. Искам нещо по-добро за дъщерите ми.

 

Превод Ася Михайлова, Хеликон Славейков от tetheredbyletters.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *