Лира Литературно-рекламна Агенция
Елисавета Логинова е енерготерапевт и хомеопат. Нейното име нашумя в началото на 90-те, когато Генералния щаб на Българската армия използва дарбата ù на контактьор с извънземен разум, за да започне небивала по рода си секретна операция − разкопките край село Царичина, останали и до днес като една от големите мистерии в най-новата ни история. На случилото се в онези времена е посветена книгата „Царичина. Съдбовен контакт“, в която Елисавета Логинова нарушава мълчанието по темата, наложено ù преди 28 г. Авторката бе така любезна да задоволи и нашето любопитство. Поканихме я без грам скептицизъм в Радио Хеликон.
Госпожо Логинова, защо в заглавието си акцентирате на „съдбовен контакт“?
Съдбовен контакт е послание след послание, всяко разказва за моето начало − как променям своя път житейски, именно чрез контакта, който се получи между мен и един, т.нар. Космически колакториум. Защо е съдбовен? Защото аз тръгнах по невероятен път, за който не съжалявам. Колкото и да е труден и трънлив, аз се боря да докажа истината за Тяхното съществуване чрез информацията, която те подават с една-едничка цел – да оцелее нашата цивилизация, да оцелее животът на Земята. А чрез живота на планетата ни ще оцелее самата планета, която е част от общата вселенска структура. Ние трябва да се доверим на нашите космически Учители. Това, което аз приемам за моя мисия, е да накарам хората да им повярват. Да повярват в тяхната истинност, защото информацията, която те подават, е само в наша помощ. Тя не води до деградация, до унищожение на Земята, а точно обратното – всячески се стреми да я съхрани. Ние сме тези, които я унищожаваме и по всякакъв начин се опитваме да нарушим синхрона, но те ни помагат и така планетата оцелява. Това е съдбовният контакт. Това е смисълът на моята книга − да накарам повече хора да ми повярват, да се обединим, да запазим и прокламираме този контакт, защото както те казват – ние и вие сме едно, а цялото ще спаси вселената.
За 28 години израсна поколение, което само е чувало или чело за събитията в Царичина. Разкажете накратко – каква беше целта на разкопките там?
Целта беше съдбовният контакт да има свое ярко, физическо проявление, което да покаже на поколения наред, че когато не се страхуваш от онези, които уж са невидими, но съществуват, те ти подават информацията, нужна, за да можеш да продължиш напред. Именно Царичина беше първият, откакто има хора на планетата Земя, единствен експеримент между земен екип и извънземен, космичен разум. Така, заедно ние работихме две години – от 1990 до 1992. И работата ни беше ползотворна. Заедно успяхме да направим тунел с дължина 168 м под земята, който нямаше подпори и въпреки това беше стабилен и надежден. Нещо, което никой никъде не знаем да е направил. По време на цялата операция нямаше нито един и минимален инцидент. Всички бяха здрави и имаха сили да работят тази тежка физически работа. И това, разбира се, се дължеше на непрекъснатите инструкции на извънземните ни водачи. В хода на работата те никога не са се налагали при вземането на конкретни решения за справяне с дадена ситуация. Винаги ни предлагаха решение, но ако специалистите от нашата група бяха на друго мнение – ние пробвахме нашето си решение. Познайте кой излизаше винаги прав в крайна сметка? Когато нашия метод на действие в конкретната ситуация не помагаше, пробвахме предложението на нашите водачи и − разбира се, всичко се получаваше. Този уникален експеримент не бива да бъде обруган и засипан с какви ли не небивалици, с нечистоплътни думи, защото те не са верни. Бих искала да мога най-вярно да пресъздам начина на работа на Обекта. А тя беше изключително трудна. Ние ежедневно упорито работихме под земята с шепа хора – военни – висши офицери, мотивирани от все още живите по това време патриотични чувства и желание да прославим родината си, като направим изключително научно откритие. Може да звучи малко патетично и приповдигнато, но това беше основното чувство във всеки един от нас. За това аз искам да благодаря на тези мои приятели, с които много си вярвахме и се поддържахме през цялото това изпитание. Затова мисля, че им дължа тази книга. Искам да разкажа истината за секретната операция „Светлинен лъч“ в Царичина. Тя за много хора звучи като приказка, но не е приказка. Случило се е! За първопроходците в една смела работа, която трудно можеш да докажеш поради естеството на работата. Даже и сега, колкото и да говоря, има невярващи, но макар и обвита във воала на загадъчност, истината съществува. Това бе реален контакт между нас и извънземен разум. И съм сигурна, че това беше само началото.
Каква е причината експериментът в Царичина да бъде спрян, според вас?
Имах информация от Учителите два месеца преди това, че нещо ще се случи и операцията ще бъде спряна. Това беше малко след прибирането ни от Израел. Съобщението аз споделих единствено с моя съпруг. Навсякъде в книгата разказвам, че всяка информация, която получавам, освен че ù се доверявам, я поставям и под съмнение. Именно съмнението ме е запазило през всичките тези години. Тогава не повярвах. Особено след всички тези срещи в Израел. След целия труд… Министър Сталийски беше поканен в парламента да отговаря на депутатски питания по повод Царичина и той най-убедително ни беше защитил и беше поел отговорността за нашата работа. Убедеността му се базираше и на информация от неговия съветник Валентин Костов. Той беше изпратен на място да се запознае с обстановката и да влезе в обекта, като част от екипа. Г-н Костов сподели с нас, че като сътрудник на НАСА в продължение на 20 г. е бил свидетел на многобройни, но неуспешни опити за съвместна работа между извънземен разум и представители на агенцията. Той обаче силно вярваше в необходимостта от такъв вид опити и в това, че успешният резултат е напълно възможен. Според него българският експеримент в Царичина през 1990 г. – да бъде намерен първия двуполов човек, заселил Земята, дори да не достигнеше до своя финал, беше достатъчно грандиозен и значим не само за България, но и за цялата земна цивилизация.
Всичко за нас вървеше положително до края на август и началото на септември. Но тогава се случи предсказаното от Учителите − за 24 часа беше издадена заповед да спре работата на Царичина и да се сформират няколко комисии, които да дадат становище, дали да продължи операцията или тя е пълна безсмислица, за която са изразходвани много средства. Явно някой някъде се беше обадил. Не мога да кажа кой и защо го е направил. Най-много ме болеше двуличието на известна част от проверяващите. При срещите ми с всеки един от представителите на тези комисии, в личните си разговори с тях, те потвърждаваха, че съм феномен, че отговорите, които получават, са уникални и че няма откъде да имам информацията, за която ме питат. 
Малко по-късно обаче, в протоколите им до Военното министерство същите тези хора записват точно противоположни констатации. В документите им се казва, че аз съм една луда жена, задоволяваща своя фикс идея, с която разиграва Военното министерство и заради нейната лична история се изразходват неправомерно пари, нужни в този момент на държавата. Твърдеше се, че съм изучавала взривно дело, че моят свекър бил миньор и ето защо умело съм водела хората под земята. Питам – не е ли този „аргумент“ стопроцентово безумие, с което просто де се отрече и компрометира по най-лошия начин безкористният труд на хората, отдали две години от своя живот в тежки изпитания в стремежа си да достигнат до едно световно научно откритие. Не знам и не мога да коментирам причината за затварянето на Царичина. Знам, че това, което остана у мен и у целия екип военни, беше една неописуема болка и безсилие да се пребориш с несправедливостта и глупостта. Какво ли не се изсипа по наш адрес. Ние обаче бяхме подписали документи за конфиденциалност и трябваше чрез мълчанието си да защитаваме своята работа. Възбуди се дело. Аз бях заплашвана с пет години затвор, ако не обясня къде и как съм водила екипа, откъде съм получавала информация, защо е изписвана в тетрадки на някакъв странен език, а не български. Безумни въпроси, компрометирайки интелектуалното ниво на задаващите ги. В крайна сметка обаче делото беше бързо прекратено поради липса на доказателства. Констатира се, че не сме изразходили милионите, които упорито се коментираха в някои медии. Категорично заявявам – такива суми нямаше и нямаше как да има. През цялото време на работата ни аз и офицерите спяхме във военни камиони, наречени „канцеларии“. Войниците – в палатки. Всички ядяхме войнишка храна. На обекта по 10-12 часа изкопни действия под земята извършваха само офицерите. От гледна точка на физическата сигурност. Войниците участваха само при изнасянето на изкопания материал. Веднъж в седмицата се прибирахме за няколко часа в София. За работата си в тези „луксозни условия“ никой не получаваше по-голямо заплащане от обичайната си заплата. Не е ли смешно и кощунство да се говори за изхарчени, отклонени, откраднати милиони?
А сега времето лекува ли натрупаната горчивина?
Времето никога няма да излекува това, че не съм разбрана и е зачеркнат тежкият труд на група български офицери-патриоти. Книгата вече се разпространява и то много успешно – след две седмици сме принудени да направим второ издание. Чете се от много хора. Срещам се и ми пишат много хора. За моя радост огромната част от тях ми вярват, но има и други, които продължават да говорят нелепи неща. Кому е нужно това? По-добре кажи: не знам, не разбирам, не ме интересува, отколкото да твърдиш, че става дума за една жена, която иска да бъде интересна и така подвежда цялото командване на армията, няколко български правителства, българския президент и просто крадат пари. Здравият разум не би трябвало да позволи такива твърдения. Горчивината остава, но знам, че не трябва да се предавам. Дошъл е моментът, когато трябва да разкажа за онези, с които две години работехме в името на една кауза – да докажем, че не сме сами във вселената, че има други светове и цивилизации, които искат да се свържат с нас. Това може да стане само ако си вярваме, ако един на друг си подадем ръка.
Допитали сте се до Ванга по време на разкопките, как реагира тя?
Ванга ни окуражи за нашата работа. Каза, че това, което търсим, съществува и всеки път, когато заговоря за нея,ù благодаря, защото тя ми даде крила да продължа напред.
Вярно ли е, че хората и до днес виждат и усещат странни явления около Царичина. Учените го обясняват с разни геофизични аномалии, вие как мислите?
Във втората част на книгата е обяснено много добре за всички явления, които се случват около Царичина. Ако четете задълбочено, ще видите как и защо те се проявяват. Те не са аномалии, за такива ги възприема този, който не иска да проникне в тайнството на вселената. Някои учени, освен „квадратността“ на учебника нищо друго не възприемат. Не искат да надникнат над общоустановеното „плоскопланство“. Освен нашия свят има безкрайно много вселени и галактики, които са населени с многообразен живот, като законите там са много по-различни от тези в нашия познат ни свят на синята планета и околността. Ако си търсеща личност и те вълнуват въпроси, свързани с това, какво представляваш, каква е твоята същност, къде можеш да пътуваш, докъде да стигнеш, ще разбереш много чудновати неща.
Коментирате ли във вашата книга стотиците страници с неразгадана писменост, които мистериозно изчезват от Царичина?
Да, читателите ще узнаят как се е работело над тези писмености – около 1000 стр. текст и рисунков материал, и какво се е случило после с тях. Това, което разбрахме е, че те са изнесени извън България. Колкото и да ме боли душата, защото аз съм ги писала, а сега не са в ръцете ми, вярвам на Учителите си − на Космическия колакториум, който ми подаде тази информация и после позволи тя да отиде там, където ще може да бъде разчетена и реализирана на практика. За нас е важно да оцелее планетата, не тетрадките да останат тук, скрити и заключени в някоя каса, да се говорят нелепици срещу всичко, което е изписано вътре и в крайна сметка те да бъдат унищожени. Наскоро един читател ме попита защо не са останали в България, за да направят така, че нашата страна да се прочуе и вместо незначителна точица на световната карта, да станем велики? Разберете, България е част от цялото човечество. Ние не сме Земята, а част от хората, за които тя е дом. Космическият колакториум се интересува от цялата Земя, не от просперитета на една държава. Информацията, подадена чрез мен, е за всички, наречени земляни. Не можем да бъдем егоистично настроени и да смятаме, че това, което е достигнало първо до нас, е наше и само наше, щом касае всички, с които живеем на една планета. Над тези текстове ще се работи там, където им повярват и ги приемат открито, там където имат възможност вярно да ги разберат и разгадаят и там, където могат да се създадат такива технологии, чрез които да бъде запазена планетата наша.
Разговора води: Людмила Еленкова
