Лира Литературно-рекламна Агенция
„Деца от кръв и кости“ е най-добрият фантастичен дебютен роман дотук за 2018 г. Той е сравняван с абсолютно всичко − от „Игра на тронове“ до „Черната пантера„, предстои и филмирането му.
Книгата представлява епична история, разказана от три гледни точки. Едно осиротяло момиче с трагично минало и изпълнено с опасности и предизвикателства бъдеще. Една принцеса, която ще бъде принудена от обстоятелствата да се превърне във воин. Един принц, наследник на изцапан с кръв престол, който има своите причини да е убеден, че всички зверства на предците му са оправдани и нужни за запазването на мира.
Томи Адейеми, 24-годишната нигерийско-американска авторка на този бестселър, казва, че такъв успех е последното нещо, което е очаквала, когато е седнала да напише епичната си приказка за репресивен свят, в който магията е забранена.
„През последните 10 месеца прекарах много време в мислене, това реално ли е,“ казва тя. „Имах много различни причини за написването на книгата, но в основата ù беше желанието да говоря за цветнокожите тийнейджърки, притежаващи талант, които растат, мечтаейки да бъдат забелязани от света. Това беше и моята мечта като дете. „Деца на кръв и кости“ е моята сбъдната мечта.“
Адейеми е средното от три деца в семейството. Брат ù е музикант, а по-малката ù сестра все още е в колеж. Баща ù е лекар, а майка ù ръководи група от хосписи извън Чикаго. Тя изучава английска литература в Харвард, преди да се отправи в Бразилия, за да изучава западноафриканска култура и митология. В Южна Америка се засяват семената на „Деца на кръв и кости“, първа книга от трилогия.
„Бях в магазин за подаръци, а африканските богове и богини бяха изобразени по такъв красив и свещен начин… наистина ме накараха да помисля за всички красиви образи, които никога не виждаме.“
Тя описва историята на цветнокожите, следвайки рибарската дъщеря Зели и една невероятна група съюзници и врагове, стремящи се да събудят магията в страната на Ориша. „Романът е алегория за съвременните черни преживявания“. Адейеми черпи вдъхновение както от западноафриканската митология, така и от движението „Черно живо същество“.
„Всеки момент на насилие в книгата се основава на кадри от реалния живот“, казва младата писателка, като обяснява, че една сцена в книгата, в която Зели е нападнат от пазач, е вдъхновена от прословутия видеоклип на полицай, блъскащ чернокожа тийнейджърка на земята в Тексас. „Искам хората да знаят, че тези неща се случват, и че действителността е много по-жестока.“
„Ето защо успехът на „Черната пантера“ е толкова значим − черно и маргинализирано, зрителите имат шанса да се видят като герои, изобразени по красив и овластен начин, а белите зрители могат да видят нови разкази и става по-лесно за тях да си представят черен супергерой. Въображението е забавно − понякога се налага да видим нещо, преди да можем наистина да си го представим.“
„Това, което кара кръвта ми да ври е, че е напълно нормално да има кралица на драконите, но не и чернокожа принцеса“.
„Деца на кръвта и костите“ ще бъде филмирана. А продукцията трябва да има черен режисьор, смята Адейеми: „Това е дълбоко, дълбоко лично нещо − има части от книгата, които черните хора разбират и преживяват много емоционално, защото са част от ежедневието им. Но“, предупреждава тя, „е важно хората да не използват янг адълт романът като лечимо средство за бързо справяне с проблемите си.“
„Не можем да постигнем успеха на Обама и изведнъж расизмът да се излекува,“ казва тя. „Но нашите книги може би ще задействат промените и скоро ще се родят дори още по-велики истории, в които ние се виждаме и сме чути“.
Текст Яна Андреева от Хеликон-Съборна по https://www.theguardian.com.
Имам чувството, че Яна Андреева се е загубила в превода. За първи път срещам движение „Черно живо същество“. Вероятно се има предвид „Black Lives Matter“. Извън тази маловажна подробност, аз лично не виждам никакъв смисъл да се чете подобен тип литература.