Начало / Интервюта / Томи Адейеми: „Имаме нужда от повече цветнокожи герои“

Томи Адейеми: „Имаме нужда от повече цветнокожи герои“

tomi002-1520036190Деца от кръв и кости“ е най-добрият фантастичен дебютен роман дотук за 2018 г. Той е сравняван с абсолютно всичко − от „Игра на тронове“ до „Черната пантера„, предстои и филмирането му.

Книгата представлява епична история, разказана от три гледни точки. Едно осиротяло момиче с трагично минало и изпълнено с опасности и предизвикателства бъдеще. Една принцеса, която ще бъде принудена от обстоятелствата да се превърне във воин. Един принц, наследник на изцапан с кръв престол, който има своите причини да е убеден, че всички зверства на предците му са оправдани и нужни за запазването на мира.

Томи Адейеми, 24-годишната нигерийско-американска авторка на този бестселър, казва, че такъв успех е последното нещо, което е очаквала, когато е седнала да напише епичната си приказка за репресивен свят, в който магията е забранена.

„През последните 10 месеца прекарах много време в мислене, това реално ли е,“ казва тя. „Имах много различни причини за написването на книгата, но в основата ù беше желанието да говоря за цветнокожите тийнейджърки, притежаващи талант, които растат, мечтаейки да бъдат забелязани от света. Това беше и моята мечта като дете. „Деца на кръв и кости“ е моята сбъдната мечта.“

Адейеми е средното  от три деца в семейството. Брат ù е музикант, а по-малката ù сестра все още е в колеж. Баща ù е лекар, а майка ù ръководи група от хосписи извън Чикаго. Тя изучава английска литература в Харвард, преди да се отправи в Бразилия, за да изучава западноафриканска култура и митология. В Южна Америка се засяват семената на „Деца на кръв и кости“, първа книга от трилогия.

„Бях в магазин за подаръци, а африканските богове и богини бяха изобразени по такъв красив и свещен начин… наистина ме накараха да помисля за всички красиви образи, които никога не виждаме.“

Тя описва историята на цветнокожите, следвайки рибарската дъщеря Зели и една невероятна група съюзници и врагове, стремящи се да събудят магията в страната на Ориша. „Романът е алегория за съвременните черни преживявания“. Адейеми черпи вдъхновение както от западноафриканската митология, така и от движението „Черно живо същество“.

„Всеки момент на насилие в книгата се основава на кадри от реалния живот“, казва младата писателка, като обяснява, че една сцена в книгата, в която Зели е нападнат от пазач, е вдъхновена от прословутия видеоклип на полицай, блъскащ чернокожа тийнейджърка на земята в Тексас. „Искам хората да знаят, че тези неща се случват, и че действителността е много по-жестока.“

„Ето защо успехът на „Черната пантера“ е толкова значим − черно и маргинализирано, зрителите имат шанса да се видят като герои, изобразени по красив и овластен начин, а белите зрители могат да видят нови разкази и става по-лесно за тях да си представят черен супергерой. Въображението е забавно − понякога се налага да видим нещо, преди да можем наистина да си го представим.“

„Това, което кара кръвта ми да ври е, че е напълно нормално да има кралица на драконите, но не и чернокожа принцеса“.

„Деца на кръвта и костите“ ще бъде филмирана. А продукцията трябва да има черен режисьор, смята Адейеми: „Това е дълбоко, дълбоко лично нещо − има части от книгата, които черните хора разбират и преживяват много емоционално, защото са част от ежедневието им. Но“, предупреждава тя, „е важно хората да не използват янг адълт романът като лечимо средство за бързо справяне с проблемите си.“

„Не можем да постигнем успеха на Обама и изведнъж расизмът да се излекува,“ казва тя. „Но нашите книги може би ще задействат промените и скоро ще се родят дори още по-велики истории, в които ние се виждаме и сме чути“.

 

Текст Яна Андреева от Хеликон-Съборна по https://www.theguardian.com.

Един коментар

  1. Имам чувството, че Яна Андреева се е загубила в превода. За първи път срещам движение „Черно живо същество“. Вероятно се има предвид „Black Lives Matter“. Извън тази маловажна подробност, аз лично не виждам никакъв смисъл да се чете подобен тип литература.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *