Начало / Интервюта / Колм Тойбин: Започнах да чета на 9 години

Колм Тойбин: Започнах да чета на 9 години

5760Поредното писателско интервю на Гардиън е с Колм Тойбин. В него той споделя интересни факти от живота си като писател и не само.

В момента чета…

„Learning What Love Means“ на Матю Линдън – едно пътешествие във времето, развиващо се в Париж. Сред героите му са един измислен Матю Линдън, приятелите му Мишел Фуко  и Ерве Жилбер. Чета още „Men and Apparitions“ на Лин Тилман, която представлява една красива медитация. А също и „Modernists & Mavericks: Bacon, Freud, Hockney and the London Painters“ на Мартин Гайфорд.

Книгата, която промени живота ми…

Първо „Go Tell It on the Mountain“ на Джеймс Болдуин за аспектите на религиозното образование, а след това и друга негова книга – „Giovanni’s Room“ с всички тези гей персонажи, а и есетата му.

Книгата, която бих искал да съм написал…

Често ми се иска да съм Т.С. Елиът, не мисля, че е страдал толкова, колкото ние си представяме. Доживял е старините си, срещнал е любовта в зрелите си години и е написал „Four Quartets“. Не само ми се иска да бях написал тази книга, но също копнея да я бях записал с гласа на Елиът, толкова нежен, дълбок и меланхоличен.

Книгата с най-голямо влияние върху мен…

Прочетох „Портрет на една дама“ на Хенри Джеймс, когато бях на 19 и се влюбих в изречения и в идеята за някой от дълбоката провинция, изпратен на истинско пътешествие. Но не бях подготвен за черните краски, за двуличието и предателството. Тази смес от стил и морално осъждане промениха не само начина, по който приемах писането, но и начина, по който приемах живота по принцип.

Най-подценяваната книга според мен…

„Death and Nightingales“ на Юджийн Маккейб е подценявана, но не и от тези, които са я чели.

Книгата, която промени мисленето ми…

Братът на Джеймс Джойс Станислаус пише две книги, които променят начина, по който приемаме гениалността на брат му. Джеймс не се опитва да обвинява баща си за това, че ги е пренебрегвал или че е бил престъпник. Вижда се каква важна част от творчеството на автора на „Одисей“ е всъщност прошка към баща му.

Последната книга, която ме разплака…

Смъртта на момчето Хано в „Буденброкови“  на Томас Ман, а също и на детето Ехо в друга негова творба – „Доктор Фауст“.

Последната книга, която ме разсмя…

„Дон Кихот“  и по-специално писмото, което Санчо Панса пише до жена си – как всичко е наред, как ще се наредят нещата и как той и Дон Кихот ще станат много важни господа.

Книгата, която не успях да завърша…

„Старият завет“ – твърде дълга, твърде отегчителна, твърде много персонажи без реален сюжет, като цяло с лошо влияние върху младите.

Книгата, която ме е срам, че не съм чел…

Продължавам да искам да прочета многотомната „Joseph and his Brothers“, която е стотици страници, но ме е срам, че още не съм.

Най-ранният ми читателски спомен…

Научих се да чета чак на 9 и първата ми книга беше „16:50 от Падингтън“  на Агата Кристи.

Тайно се наслаждавам да чета…

Книги за Мария Стюард и Кървавата Мери.

Книгата, която подарявам…

„Asylum“ на Патрик Макграт и/или „Object Lessons“ на Ийван Болан и/или „The Wild Iris“ от Луис Глук.

Книгата, с която искам да бъда запомнен…

Иска ми се да можех да кажа, че това е книгата, която пиша в момента, но това и било лъжа. Вместо това има един разказ, който написах, „A Long Winter“, който беше включен в сборник с името „Майки и синове“. В момента, в който го завърших, знаех, че ще има успех.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *