Начало / Критика / Кой е пътят на „Анна и говорещия с лястовици“?

Кой е пътят на „Анна и говорещия с лястовици“?

Людмила ЕЛЕНКОВА

anna_i_govoreshtia_s_liastovici_hrm-2„Анна и говорещия с лястовици“ е дебютен роман на американеца от еврейски произход Гавриел Савит. Той е създаден в памет на неговите предци – жертви от Втората световна война, с особен поглед към науката, причинила непоправими злини на човечеството. Книгата носи привидна лекота, с каквато четем притчи за пътя и посвещаването и, дали защото авторът е музикант – обърнатата историческа логика на играта.
„След като сме във война заради нас самите… това означава ли, че сме във война срещу всички останали?“ – пита Анна, когато баща ù, професор по лингвистика, изчезва безследно, а тя – едва седемгодишна, тръгва след непознат мъж с мрачно излъчване, висок и сух, подобен на върлина, студен и немногословен. Въпросът, събрал вечното скиталчество на неговия народ, тук се надига през 1939 г., едновременно с Втората световна война, от улиците на Краков, за да завърши в края ù пак там, след дълго бродене по фронтовата линия на Полша.
Вместо категоричен отговор, мъжът дава на Анна урок по оцеляване. Защото той не общува с хората, умее да прави това с птиците, с природата, с безсловесното. Човекът няма име, сякаш няма и душа, така детето го кръщава „Говорещия с лястовици“. Двамата намират онзи език, който трябва да поражда светове, откъдето може да покълне зрънцето на откривателството и да бъде опазена тишината на разума, но се оказва друго. Всичко, което изглежда универсално, надчовешко, потопено в чувство на близост и единение, всъщност е абсолютното зло.
Опитът му надхвърля думите, ужасът отпраща отвъд пределите на способността да се възприеме смъртта, затова главната героиня тук е дете, както впрочем и в Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак. Асоциациите между двата романа са низбежни. Единствено детските сетива, устремени към първата дума, към първия звук, към интуитивния досег с нещата, могат да разберат. Или да игнорират реалността (в книгата на Антъни Доер „Светлината, която не виждаме, Мари-Лор е сляпа).
Израстването на Анна се случва на пътя, отесняват дрехите и обувките, с които е тръгнала, разширява се обаче съзнанието ù. Тя си дава заповеди и ги изпълнява сама, желанието ù за закрила и любов към този намерен баща, ако носи фройдистка нотка, постепенно отшумява в стъпките на войнишки ботуши, отеква след  изстрелите и изстива с труповете, преобразява се със сезоните, прекроява се според границите на военните действия. Двамата не отиват никъде, просто се движат.
Флуидната среда, в която съществуват, е пълна с афоризми, литературни препратки и философски заемки. На моменти прилича на „Пътят“ от Кормак Маккарти. Имитира будистки трактат за прилагане не практики в трудни обстоятелства, с цел да се отключи потенциалът на човешкия мозък. Сещаме се и за школата по логотерапия на Виктор Франкъл. Момиченцето Анна в опустошена Полша се държи като Алиса в страната на чудесата, отвлечено от Горския цар на Гьоте. Да не говорим за законите на квантовата физика, посочени директно.
„Ако стоиш неподвижно, може да бъдеш намерен, а да бъдеш намерен е най-голямата опасност сега. По-добре да бъдеш изгубен, отколкото намерен.“
Леко се е изгубил в собствената си книга на финала и самият автор. Явно желанието му да пусне героите си на въображението на читателите, концентрира сюжета в мъглява главоблъсканица. От човек, способен да помири различията, да не принадлежи, да се изплъзва и оцелява, Говорещия с лястовици се превръща в учен, чийто разум е поддържан изкуствено (с хапчета), докато не излезе на светло истината – този човек вероятно е създателят на атомната бомба. С театрален маниер Гавриел Савит го прибира зад кулисите, оставя Анна с попътен вятър в косите и поглед към бъдещето, а нас – с безброй въпроси.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

4178

Нов роман от Кормак Маккарти излиза през 2016 г.

Американският писател Кормак Маккарти работи върху нова книга, съобщи adweek.com. Тя е със заглавие „The …