Начало / Автори / Константинос Кавафис: „Днес варварите ще пристигнат тук“

Константинос Кавафис: „Днес варварите ще пристигнат тук“

4bd0da65d1Роден и починал на 29 април, Кавафис е един от големите поети на Гърция. Ражда се в Александрия през 1863 г. и прекарва там по-голямата част от живота си. Родителите му са гърци, а баща му се занимава с международна търговия, като живее известно време в Англия и получава британско гражданство. След смъртта на баща му през 1870 г. семейството  се премества в Ливърпул. Той остава там до 1882 г., когато се завръща в Александрия.

През 1885 г. вълненията в Александрия принуждават Кавафис и семейството му да се преместят за няколко месеца в Константинопол. В Александрия той работи първоначално като журналист, а след това в продължение на 30 години е чиновник в Министерството на обществените строежи в британската администрация на Египет.

Между 1891 и 1904 г. Кавафис разпространява поезията само сред свои приятели, придобивайки известна популярност сред гръцката общност в Александрия. В Гърция става известен след положителна критика, публикувана през 1903 г., но не получава голямо признание, тъй като стилът му е много различен от преобладаващия в Гърция по това време. Едва след поражението на Гърция в Гръцко-турската война новото поколение гръцки поети намира вдъхновение в поезията на Кавафис. През 1924 г. Георгиос Вафопулос заедно с Костас Кокинос оглавява литературното списание „Македоника Грамата“ и дава достъп до списанието на Константинос Кавафис.

Кавафис умира на рождения си ден през 1933 г.

Преводите от новогръцки тук са от Стефан Гечев.

 

В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ

Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?

Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

 

КОГАТО ПАЗАЧЪТ ВИДЯ СВЕТЛИНАТА

Пазачът зиме, лете все на покрива седеше
в дома Атридов и се взираше далеч.
Сега ще съобщи най-сетне вест добра:
видя далеч как блесна огън.
И радва се. Край вече на труда му.
Тежеше му – години нощ и ден,
във жега, в студ да гледа в далнината,
към Арахнеон, огъня да види. Сега
се появи желаният сигнал.
Когато щастие дойде, по-малка радост се усеща,
отколкото очакваната. Но все пак
печалбата сега не ни е малка,
спасихме се от чакане, надежди.
В семейството на мощните Атриди
неща различни ще се случат. Без
да е мъдрец, човек това да си представи може
сега, когато огъня видя Пазачът.
Но нека да не преувеличаваме.
Добра е светлината и добри
са тез, които идват. Техните дела
и думите добри са също. Нека се надяваме,
че всичко ще е за добро. Ала
и без Атриди Аргос може да живее.
И зданията даже не са вечни.
Разбира се, мнозина ще говорят много.
А ний ще слушаме. Ала не ще ни мамят
такива думички като: Необходим,
Единствен и Велик – веднага
ще се намери някой друг такъв.

 

ИТАКА

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От ластригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се –
такива в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство
душата и телото ти докосва.
Ни ластригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се – пътят ти да е далечен.
И много да са пролетните сутрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш –
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати,
колкото можеш повече прекрасни аромати.
В египетските градове да спреш,
да учиш и да учиш от учените.

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там − това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре − години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.

И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!