Начало / Автори / Константинос Кавафис: „Днес варварите ще пристигнат тук“

Константинос Кавафис: „Днес варварите ще пристигнат тук“

4bd0da65d1Роден и починал на 29 април, Кавафис е един от големите поети на Гърция. Ражда се в Александрия през 1863 г. и прекарва там по-голямата част от живота си. Родителите му са гърци, а баща му се занимава с международна търговия, като живее известно време в Англия и получава британско гражданство. След смъртта на баща му през 1870 г. семейството  се премества в Ливърпул. Той остава там до 1882 г., когато се завръща в Александрия.

През 1885 г. вълненията в Александрия принуждават Кавафис и семейството му да се преместят за няколко месеца в Константинопол. В Александрия той работи първоначално като журналист, а след това в продължение на 30 години е чиновник в Министерството на обществените строежи в британската администрация на Египет.

Между 1891 и 1904 г. Кавафис разпространява поезията само сред свои приятели, придобивайки известна популярност сред гръцката общност в Александрия. В Гърция става известен след положителна критика, публикувана през 1903 г., но не получава голямо признание, тъй като стилът му е много различен от преобладаващия в Гърция по това време. Едва след поражението на Гърция в Гръцко-турската война новото поколение гръцки поети намира вдъхновение в поезията на Кавафис. През 1924 г. Георгиос Вафопулос заедно с Костас Кокинос оглавява литературното списание „Македоника Грамата“ и дава достъп до списанието на Константинос Кавафис.

Кавафис умира на рождения си ден през 1933 г.

Преводите от новогръцки тук са от Стефан Гечев.

 

В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ

Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?

Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

 

КОГАТО ПАЗАЧЪТ ВИДЯ СВЕТЛИНАТА

Пазачът зиме, лете все на покрива седеше
в дома Атридов и се взираше далеч.
Сега ще съобщи най-сетне вест добра:
видя далеч как блесна огън.
И радва се. Край вече на труда му.
Тежеше му – години нощ и ден,
във жега, в студ да гледа в далнината,
към Арахнеон, огъня да види. Сега
се появи желаният сигнал.
Когато щастие дойде, по-малка радост се усеща,
отколкото очакваната. Но все пак
печалбата сега не ни е малка,
спасихме се от чакане, надежди.
В семейството на мощните Атриди
неща различни ще се случат. Без
да е мъдрец, човек това да си представи може
сега, когато огъня видя Пазачът.
Но нека да не преувеличаваме.
Добра е светлината и добри
са тез, които идват. Техните дела
и думите добри са също. Нека се надяваме,
че всичко ще е за добро. Ала
и без Атриди Аргос може да живее.
И зданията даже не са вечни.
Разбира се, мнозина ще говорят много.
А ний ще слушаме. Ала не ще ни мамят
такива думички като: Необходим,
Единствен и Велик – веднага
ще се намери някой друг такъв.

 

ИТАКА

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От ластригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се –
такива в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство
душата и телото ти докосва.
Ни ластригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се – пътят ти да е далечен.
И много да са пролетните сутрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш –
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати,
колкото можеш повече прекрасни аромати.
В египетските градове да спреш,
да учиш и да учиш от учените.

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там − това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре − години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.

И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *