Роуан Колман е изключително популярна британска писателка, автор на 14 романа, сред които „Всички сме родени от звездите“ и „Лятото на невъзможните неща“. Сравняват я с Джоджо Мойс и Никълъс Спаркс. Живее със съпруга си и петте им деца в Хъртфоршир. Колман всъщност започва кариерата си в издателския бизнес, работила е в Рандъм Хаус – едно от най-големите издателства в света.
Да започнем от самото начало.
Къде си израснала?
Израснах в Бъркхамстед, Хартфордшър, сред прекрасните ухания на зелени хълмове и долини.
Често говориш свободно за дислексията си. Как това те е оформило като писател?
Мисля, че ми влияе косвено, може би в начина, по който структурирам изреченията и използвам думите. Хората с дислексия имат нестандартно, визуално мислене, което изгражда начина ми на изразяване. Също така означава, че имам нужда от много добър редактор!
Кои книги можеш да препрочиташ отново и отново?
Често препрочитам„Джейн Еър“ и „Брулени хълмове“, също така „Птиците умират сами“ и „Сияние“ на Стивън Кинг.
Коя книга ти беше най-трудно да напишеш и защо?
Мисля, че „Всички сме родени от звездите“ беше най-трудно да завърша в срок. Беше като 3D принтиране – с всяка стъпка се изграждаше нов пласт от историята, докато всъщност не започна да прилича на цялостен роман. Както понякога се случва и с други мои книги, не я разбирах съвсем, докато не завърших първата чернова и след това можех да я оформя, както аз искам.
Разкажи ни малко за „Лятото на невъзможните неща”. От самото начало ли беше наясно какво ще напишеш?
Започна като история за семейните ценности и женската сила. Изобщо не планирах романтична история в началото. Но след това срещнах Майкъл и той се оказа толкова прекрасен персонаж, някак се случи естествено.
Ако можеше да пътуваш във времето, къде би отишла и защо?
О, това е лесно. Много бих искала да срещна Ан Болейн. Тя е била изключителна жена, за която е писано много. Бих искала да я опозная и да науча каква е била в действителност.
Ако можеше да се върнеш назад и да промениш нещо, какво би било то?
Хаха!! Хм, какво ли бих променила…? Може би онзи път през 1985 г., когато си направих прическа в стил Лейди Даяна и през следващите 5 години приличах на момче.
Любимата ти дума?
Дом.
Любима храна?
Храна.
И накрая…
Как се забавляваш, когато не пишеш?
Спя. Сериозно, имам много деца!
Източници
http://booksbywomen.org/interview-with-rowan-coleman/
https://www.compulsivereaders.com/blog-tours/blog-tour-the-summer-of-impossible-things-rowan-coleman/
http://www.hertfordshirelife.co.uk/people/celebrity-interviews/interview-author-rowan-coleman-1-1630745