Начало / Интервюта / Мирослав Михайлов: Никой няма право да oсмива органи – каквито и да са те

Мирослав Михайлов: Никой няма право да oсмива органи – каквито и да са те

20180407_120748Наскоро излезе книгата на Мирослав Михайлов „Гостоприемница България“ (изд. „Фабрика за книги“). Зададохме няколко въпроса на автора ù, защото като във всяка многопластова творба и тук не всичко се вижда от пръв поглед.

211877_bИма ли двусмислие в заглавието „Гостоприемница България“?

Не. Съвсем еднозначно е, това е написано и на корицата. Гостоприемникът е организъм, от който паразитът се храни, като го унищожава бавно и методично. Българите сме странно племе. Всички ние, малко или много, паразитираме върху гостоприемника ни – България. Това е и темата на книжката. Аз самия съм един малък паразит, но книгата не е за тези като мен, а за паразитите, чиито заплати плащаме – данъчни, полицаи, инспектори, пожарникари и т.н. Те често забравят, че се наричат служители, защото тяхното задължение е да служат на нас – гражданите на тази държава. Много от тях не се замислят за това, че като си тръгнат от работа, навън и тях ги очаква същото отношение, и с тях някъде ще се отнесат по същия начин, по който през деня те са се държали с обикновените хора. След тях вече идват истинските тунеядци – банкери, съдии, олигарси, депутати. Те нямат засищане. Живеят с мисълта, че България им принадлежи и могат да правят с нея каквото си поискат – дори да преядат с нея.

На корицата виждаме халби с налепени „етикети“ на различни държавни институции. Вие рушвет ли предлагате или те си го искат?

По закон и вземането, и даването на рушвет е престъпление и е наказуемо. Тъй като в България никой не спазва законите – те си го искат, ние го даваме.

Защо точно в кръчма се развива действието?

Защото е много по-драматично, отколкото в ядрена централа.

199520_bПо действителен случай ли е книгата?

Не е по действителен случай, нито по разкази на ресторантьори. Много от абсурдните ситуации съм  изпитал лично аз, в собствения си бизнес, който е в сферата на хранително-вкусовата промишленост. Но историята е измислена, с изключение на главните герои, които се трудят в механата. Те наистина са главни.

Не се ли притеснявате да осмивате органите на властта?

Не. Освен това, аз не ги oсмивам – аз ги героизирам. Никой няма право да oсмива органи – каквито и да са те.

Все пак, не мислите ли, че има промяна в тяхното отношение към хората, най-малкото покрай българското европредседателство?

Да. Има промяна. Отношението им вече е европредседателско.

А можем ли да допуснем, че цялата работа с „гостоприемника“ е двупосочна – българският предприемач не излиза от манталитета на вица от близкото минало − „аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат“.

Предприемачът няма как да излъже, че работи, защото трябва да изкара хляба си, въпреки всички проблеми и трудности, които трябва да преодолее, а администрацията вместо да му помага, полага  неимоверни усилия да му пречи.
В крайна сметка, всичко е в ръцете на държавата. Тя създава законите и  определя правилата, по които бизнесът трябва да функционира. Ако съществуват предпоставки да се избегне плащането на данъци и моят конкурент прави това, за да оцелея, аз също трябва да намеря начин да заобиколя закона. Всичко е толкова просто. Ако отгоре надолу всеки мислеше поне малко за държавата ни, книгата нямаше да се казва „Гостоприемница България”, а „Майчица България”.

Въпросите зададе Людмила Еленкова

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...