Начало / Автори / Ървин Уелш: С остаряването става все по-трудно да си ненормален

Ървин Уелш: С остаряването става все по-трудно да си ненормален

welsh-irwin-570268Ървин Уелш е много добре с парите, но въпреки че не му се налага да работи нито ден, той не може да се спре. „Не обичам, когато хората ми казват, че лесно се пристрастявам. Това може да го каже само някой, който никога не е взимал. А и аз съм склонен към обсесии“, казва той пред Гардиън, а изданието допълва, че писането е сред основните му мании.

Скоро шотландецът ще издаде петата книга от поредицата, започнала с „Трейнспотинг“ – „Dead Men’s Trousers“, и твърди, че това ще е последната част (въпреки че малко по-късно не е толкова сигурен). Култовата „Трейнспотинг“ е публикувана през 1993 г. и често се нарежда сред класиките на 20 век. Само във Великобритания са продадени 1 милион копия, а филмът постига дори по-големи успехи – през 2012 г. допитване го нарежда на първо място сред най-добрите английски филми за последните 60 години. Въпреки че представя живота на доста изпаднала група, филмът някак успя да се превърне в символ на 90-те, за което помогна шокиращият, аморален, написан на тежък жаргон роман. Уелш описва по брилянтен начин какво е да си впримчен в хероиновата реалност. В „Dead Men’s Trousers“ същите герои вече са с четвърт век по-възрастни, донякъде променени, донякъде – не.

Саймън Хатенстоун от Гардиън се среща с писателя в Източен Лондон, където той е купонясвал през 80-те години на миналия век. След успеха на „Трейнспотинг“, обаче, живее къде ли не – Амстердам, Барселона, Чикаго, Сан Франциско, а сега Маями. Подобно на Единбург, и Лондон се е променил, но това ваши и за Уелш, който си поръчва брускета с авокадо и зелен чай. Но нищо не го ужасява така, както порастването. Веднъж той беше казал, че по-скоро ще си продаде задника на Кингс Крос, отколкото а се кротне. И очаквано няма деца, а наближавайки 60-годишна възраст си позволява бутилка червено вино, признава и че има афинитет към определено халюциногенно лекарство. Но за всички е ясно, че както „Трейнспотинг“, така и продълженията му са силно биографични. Уелш признава, че най-близък до него е Рентън: „Той е най-автентичен, когато пиша от негово име, влагам повече от себе си. Рентън израстна като персонаж и сега е стигнал до този етап от живота си, в който е постигнал нещо, но не е напълно удовлетворен“. Това е още една от обсесиите на Уелш – винаги иска нещо ново, по-добро, различно, разрушавайки всичко постигнато в процеса. Как би описал Рентън на някой, който не го познава? „Пълен е с идеи, но е и доста егоцентричен. Люшка се между това да е готин, да контролира всичко и да е социално неадекватен. Което звучи точно като мен!“ Това определено не важи за отношенията му с жените, но и Уелш не е типът мъж, по който да си падне жена, която иска да се установи. И въпреки че се е женил два пъти, писателят никога не се е приемал за семеен тип: „Жените, които искаха да си намерят някой, да се кротнат, да се виждат с приятелки, докато мъжете им са в кръчмата, не ме харесваха, приемаха ме като заплаха, че ще им отмъкна половинките. Аз бях заплаха за нормалните им разбирания за семейство“. Дали често се е забърквал в неприятности? Усмихвайки се, обяснява, че ги е избягвал, но е забърквал останалите в тях.

Уелш зарязва училище на 16, изкарва курсове и става телевизионен техник, преди токов удар да го изкара от този бранш и да го запрати към куп други длъжности, сред които мияч на чинии, портиер, пътен работник. След това идва хероинът. Но за разлика от мнозина други пристрастени, за Уелш дрогата е хедонизъм, който скоро се превръща в проблем: „Най-хубавото и едновременно с това най-лошото нещо на хероина е, че нямаш нужда от никой друг. Можеш да лежиш напикан в мизерния си апартамент, но да имаш илюзията, че си силен, че благоденстваш. На финала взимаш, само за да не се чувстваш зле“.

Уелш е пристрастен около 18 месеца, но успява да се измъкне. 20-те си години изкарва между Единбург и Лондон като неуспешен пънк музикант. Но първия си успех постига абсолютно неочаквано в контекста на полуделия пазар на имоти в столицата. Пътувайки с автобус за футболен мач Уелш е ранен, тъй като превозното средство катастрофира. С обезщетението купува имот, който продава на в пъти по-висока цена година и половина по-късно. Реализира същата схема още веднъж. В края на 80-те пък се връща в Единбург, където започва работа в местната управа, издигайки се до ръководител в икономическия отдел. Докато завършва бизнес курсове, започва да пише и признава, че по-голяма часто от „Трейнспотинг“ е създадена в работно време. Напуска работата в общината след публикуването на романа и се отдава напълно на литературата. И докато търговията с имоти е временна мания, писането се превръща в постоянна и с нея той създава един брутален свят.

„Трейнспотинг“ си остава най-големият му успех, но това не го притеснява, тъй като е постоянно зает с различни проекти. А и мрази равносметките. „Нетърпелив съм, завърша ли една история, бързам да я предам. Нямам време да мисля за стилистика или литературна стойност, защото вече съм на следващата история“.

Прочетете още

irvinewelsh_photo

Ървин Уелш е сред номинираните за награда „П. Г. Удхаус“

Номинираните за наградата за хумористична литература „П. Г. Удхаус“ бяха обявени, съобщи thebookseller.com. Сред тях …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *