Лира Литературно-рекламна Агенция
Едно време празниците – нашите, българските празници, били вратичка към сакралното, към свещеното. Всеки специален ден в календара се съпровождал със свещенодействие. Чрез него сме почитали нещо в невидимия свят около нас.
Точно такъв празник е Благовещение
На този ден Архангел Гавриил се явява на Дева Мария, като й казва възможно най-простото нещо на света, но в същото време заредено с невероятна сила… „Радвай се!“, това са думите му…
И човешката история – съдбата на нашия род, се преобръща. Точно заради това „Радвай се!“
Благовец се почита много от народа
За значението му свидетелства едно вярване – а то е, че отровата престава да действа този ден, на 25 март. Представяте ли си колко чистота трябва да има в нас, че и онова, което ни убива, да е безсилно…
Смята се, че на този ден пчелите за първи път отиват на цветята… Затова и първият мед е най-сладък, нали прашецът е събиран именно на Благовещение.
Хубавото на тези празници е, че ни карат и да сме по-добри един с друг. Връщат ни и вярата, че светът е едно хубаво място… Щом Архангел Гавриил е донесъл такава блага вест, значи някой на небето мисли за нас…
Книгите ни зареждат с небесни мисли и на Благовещение
Много осъзнаване има например в „Раждане с любов“ – книгата на Олга Дукат, която напомня какъв дар е животът и колко сме отговорни пред съществото, което идва и то в нашия свят.
За специалното, което носят в себе си жените, пък разказва Клариса Пинкола Естес. Нейната „Бягащата с вълци“ е като пътеводител в женската природа. Но ни води и до най-святото, което една жена носи в себе си – любовта и вярата.
А „Бабо, разкажи ми спомен“ вече ни показва най-скъпото – светоусещането на нашите баби… Заедно с това, разкрива и чудния свят на обичаи, на традиции, на вярвания… Светът, в който да срещнеш някой ангел си е било в реда на нещата. Защото нашите баби са умеели да празнуват небесното. Нека и ние погледнем към невидимото в себе си на Благовещение!
