Начало / Свят / Писма на Айнщайн до сестра му разкриват тревогите на гения

Писма на Айнщайн до сестра му разкриват тревогите на гения

7236Надзъртане в скритото лице на Алберт Айнщайн, включително в мислите и тревогите му дали най-добрите му постижения не са вече достигнати и какво му носи славата, предлага тесте писма, писани от самия него до по-малката му сестра Мая, съобщава английския вестник „Гардиън“. Колекцията съдържа неизвестна фотография на гения като 5-годишен, както и единственото запазено писмо от него до баща му. Документите, съхранени в архива на Мая Винтелер-Айнщйн и съпруга й Пол Винтелер, не са били публикувани до сега и са датирани в периода 1897-1951 г.

Според Томас Венинг от аукционна къща „Кристис“ „забележителното е, че архивът разкрива невероятно близката връзка със сестра му. Очевидно е, че когато пише на нея, е съвсем искрен”.

Първите писма от колекцията ще бъдат предложени на търг в началото на май. „Той ясно е съзнавал очакванията към него след постигането на световна слава, но няма нищо от това в писмата. В тях има неща, които не съм срещал никъде другаде, а съм каталогизирал стотици екземпляри негова кореспонденция”, споделя още Венинг.

1803През 1924 г., 9 години след като завършва Общата теория за относителността, Айнщайн пише до Мая, че „в научен план скоро не съм постигал много – мозъкът постепенно отслабва с възрастта, макар че това не е толкова неприятно. Това означава, че не носиш такава отговорност в по-късните си години”. 10 години по-късно, отново до нея, пише: „Щастлив съм с работата си, дори въпреки факта, че започвам да осъзнавам, че брилянтността на младите години е останала в миналото”. Томас Венинг твърди, че никъде другаде Айнщайн не прави подобни признания: „Това не е поза, тези мисли наистина са го занимавали. Ако по някаква причина Айнщайн беше умрял през 1916 г., фундаменталното му наследство щеше да е непокътнато. Но той работи още 40 години, без да постигне съществен пробив. А в писмата той признава това, показвайки колко близка е била връзката му с Мая”.

Писмата надзъртат дълбоко в личния живот на Айнщайн – от любимите му плаване и свирене на цигулка до трудните взаимоотношения с първата му съпруга. В едно от тях от 1935 г. той прави рядко признание за постиженията си пред Мая: „В полето на физиката всеки изследовател е като човек, блъскащ се в тъмнината и всеки е напълно скептичен към това, което вдъхва надежди другиму. И всеки е в постоянно напрежение до самия финал. Аз поне постигнат комфорта основните ми постижения да се превърнат във фундамент за науката ни”. „Звучи необичайно за Айнщайн, той е бил скромен човек, винаги внимаващ да не се възгордее. Но смятам, че е чувствал, че може да направи такова признание пред Мая”, казва Вевинг. През 1923 г. в писмо, оценено от Кристис на между 6000 и 9000 паунда, Айнщайн пише на Мая за международната си слава: „Все повече хора ме обичат, но с това идва и ненавистта и нищо не може да се направи срещу това”. „Той не се радва, просто го приема. Айнщайн е първият учен, превърнал се в световна знаменитост. Преди това просто не се е случвало, затова той е в уникална ситуация”, коментира представителят на аукционната къща.

Мрачният възход на нацизма и преимуществата, които му носи работата му, също присъстват в писмата до сестра му, изпращани през 30-те години. През 1933 г. Айнщайн се отказва от германското си поданичество, страхувайки се за живота си, след като нацистите поставят етикета „еврейска наука” на работата му и публично го низвергват. Ученият приема преподавателско място в университета Принстън в Ню Джърси, а сестра му го следва в САЩ през 1939 г. „Какво ще стане, ако се върнем обратно догодина? Изобщо ще можем ли? Какъв е животът там? Единствените неоспорими неща са звездите и математиката”, пише той. „Това е той, сблъскал се с коренната промяна на целия си живот, в страна, която не познава. Целият му живот се разпада, а той го описва толкова красиво”, твърди Венинг.

Кристис ще покажат на широката аудитория писмата в края на април, а онлайн търгът ще е в началото на май.

 

Прочетете още

l_16-622x325

Айнщайн: Само две неща са безкрайни − Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен

Великите хора не се раждат всеки ден. Освен това не се раждат велики. Те стават …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...