Лира Литературно-рекламна Агенция
На 20 февруари излиза луксозното издание на „Пътят на духовността“ от Хорхе Букай. След „Пътят на сълзите“, „Пътят на щастието“, „Пътят на самозависимостта“ и „Пътят на срещата“ това е петото заглавиe от серията Листа по пътя.
Пътищата, които бележат развитието на личността, са пет: на сълзите, щастието, самозависимостта, срещата и духовността. В тази книга Букай ни отправя последното предизвикателство – да изследваме връзката си с духовността, възприемана като посока, а не като цел.
Мнозина са се опитвали да си присвоят духовния път, тръбейки, че познават стъпките, които трябва да бъдат изминати. Букай обаче тръгва от едно по-отворено и много по-широко схващане, което се простира отвъд дефинициите за самите нас. Далеч от притежанията и титлите, отвъд постиженията и успеха.
Авторът ни показва как да се освободим от материалните грижи, като се откажем от егото. Как да преодолеем препятствията, за да постигнем духовността, от която толкова се нуждаем, чрез медитацията, любовта, радостта и благодарността.
След като постигнем целта, ще можем да върнем на света всичко добро, което сме получили от него. Защото само живот, който има смисъл, може да бъде смятан за истински живот.
Хорхе Букай е роден през 1949 г. в Буенос Айрес, където завършва медицина, а по-късно специализира в областта на психичните болести. Работи като психиатър и психотерапевт, води и собствено предаване в националната телевизия на Аржентина. По-късно се увлича от друга дейност – писането. Книгите му са преведени на над трийсет езика и се радват на огромен читателски интерес. Понастоящем живее в Буенос Айрес и Нерха, Испания. Далеч от медицинската практика, посвещава времето си на двете дейности, които обича най-много: четенето и писането.
Гостувал е в България пет пъти, като всяко негово посещение е определяно от медиите и от многобройните му почитатели за едно от най-значимите културни събития през годината.
Цитати от книгата
Духовност, която се опира върху идеята, че нашите различия ни обогатяват и допълват, която работи за абсолютната свобода на всички, която не приема класифицирането на индивидите на „по-добри“ и „по-лоши“, на „онези горе“ и „онези долу“, на „онези, които управляват“ и „онези, които се подчиняват“, най-вече защото нейната цел е да отвори очите на човечеството към един свят, който цени същественото, а не повърхностното.
По пътя към духовността човек се отърсва от желанието да превъзхожда, да побеждава или да изпреварва другите и се научава да се наслаждава на магията, която се извършва в него, когато изчезнат всички фалшиви стимули, насадени от едно подхранващо състезателността възпитание.
Духовността е вътрешен и много личен опит, така че не бързайте да настигате други, нито изчаквайте те да стигнат до вас.
…духовността е път, който човек извървява сам, но не в самота.Пътят на духовността е маршрут, чийто успех не се измерва с аплодисменти и с признанието на другите, а с вътрешния мир на този, който е търсил навън, но е намерил в себе си.
