Лира Литературно-рекламна Агенция
Коледните и новогодишните празници са идеална възможност за отмора с хубава книга. Дори знаменитостите го правят. Една от най-любопитните рубрики на в. „Ню Йорк Таймс“ е „На по книга“, която запознава читателите с навиците на четене на някои от най-големите звезди на нашето време.
В навечерието на Коледа изданието се срещна с режисьора Франсис Форд Копола. Наградите му нямат чет и брой – 4 Оскара – за „Патън“, за „Кръстникът“ – първа и втора част, два Златни глобуса – за „Кръстникът“ и „Апокалипсис сега“, и т.н. Той е и запален читател, като поглъща всякаква литература – от художествена проза, история, наука, религия, философия. Признава, че рядко чете бестселъри.
Какви книги има на нощното Ви шкафче?
“Wild and Outside: How a Renegade Minor League Revived the Spirit of Baseball in America’s Heartland” от Стефан Фатсис. Обикновено там стои само „Киндъл“-ът ми, но в този случай книгата ми бе препоръчана от приятел, който каза, че тя ще ми помогне да разбера как функционират нисшите лиги в бейзбола. А изданието е налично само на хартия. Това е информация, която наистина искам да науча. Затова с подострен молив си водя стриктно и бележки. Проблемът с подчертаните важни места на хартиените книги е, че по-късно, когато имаш нужда от тази информация, трябва да ползваш точно това копие. В този случай ще изпратя екземпляра на книгата с бележките ми на мой асистент, за да препише отбелязаните пасажи.
Наскоро прочетох “Darkness at Noon” и сега разбирам защо е толкова важен труд. Има всички елементи на великолепна история – изненади, осветляване, дългосрочни политически идеи и вълнуващ край. Велика книга!
Прочетох една трета от „Леонардо да Винчи“ от Уолтър Айзъксън и наистина ми харесва. Кара те да разбереш толкова много за великите фигури в историята, за които само си мислим, че знаем много, но въобще не познаваме.
Коя е последната велика книга, която прочетохте?
„Малки жени“ от Луиза Мей Олкот. Преди това прочетох “The Cairo Trilogy” от Нагуиб Махфуз. А преди това – „Typee“ на Херман Мелвил.
Какво влияе на решението Ви кои книги да четете? Устни препоръки, ревюта, приятели?
Понякога, най-добрата препоръка идва от устата на верен приятел. Никога не чета по темата, по която работя в момента. В напрегнати моменти се опитвам да чета вечер, преди да заспя нещо отпускащо. Въртя се между романи, истории, философия, физика, клетъчна биология и понякога – съвременни политически теории. Много ми хареса една за Стивън Банън „Devil’s Bargain“ от Джошуа Грийн.
Кое е най-интересното, което научихте от книга напоследък?
От „Малки жени“ – че истинското обяснение в любов е в най-скромните и малки неща Понякога бедността ни учи да изразяваме любовта по най-добрия начин.
Кои класически творби прочетохте напоследък за първи път?
Освен „Малки жени“ прочетох и „Моята Антония“ и „Дон Кихот“.
Чии творби ви вдъхновяват напоследък?
Джефри Юдженидис. Обожавам „Непорочните самоубийства“, разбира се, все пак това е дебютният филм на дъщеря ми София. Но много повече харесах „Мидълсекс“.
Кои са любимите Ви автори на разкази?
Хоуторн и По.
Кои са книгите, които най-силно са Ви повлияли като режисьор?
„Heart of Darkness” от Джоузеф Конрад, всичко от Густав Флобер, освен това обичам „Айвънхоу“ на сър Уолтър Скот.
Кои книги бихте искали да адаптирате за екрана? Четете ли с мисъл за адаптация на книгата?
Вече не мисля по този начин. Не търся материал за филми. Интересувам се от оригинални сценарии, които сам пиша. Книгите, които чета, са уроци за мен, за изкуството на писането. Освен това, когато прочетеш нещо великолепно, то те ентусиазира сам да напишеш нещо.
Кога и как четете? Хартиени книги, или е-книги? Сутрин, или нощем? Една книга, или много книги едновременно?
Извън четенето и проучването, свързано с проектите ми, винаги чета преди да заспя. По една книга и винаги я завършвам. Чета Киндъл, защото е по-лека да държа в леглото, има собствена светлина и ми е по-лесно да подчертавам. Това е много важно. Като човек, който чете много, трябва да имам бележките си за прочетеното под ръка. Така цялото впечатление може да се върне само с прелистването на няколко страници.
Кои жанрове избягвате?
Обикновено поддържам баланс между класическа художествена литература, история, наука, религия и философия. По-рядко чета бестселъри.
Коя книга в библиотеката Ви би изненадала хората?
“Women at Play: The Story of Women in Baseball” от Барбара Грегорич.
Кой е любимият Ви литературен герой или героиня? А Злодей?
Наташа от „Война и мир“, Дангларс от „Граф Монте Кристо“. А също бих добавил Глеткин от „Darkness at Noon”.
Какъв читател бяхте като дете? Кои детски книги и автори Ви харесваха най-много?
Като малък четях приказки. Знаех ги толкова добре, че градината бях популярен с това, че ги разказвах на другите деца. Ханс Кристиян Андерсен, Братя Грим. След това открих, че се концентрирам по-добре, като чета пиеси. Така на 15 попаднаха на копие от „Трамвай желание“. Беше като магия за мен.
Ако можете да накарате президента да прочете една книга, коя би била тя?
„The End of Nature“ от Бил МакКибън.
А ако организирахте литературно парти, кого бихте поканили за вечеря?
Толстой, Флобер и Вирджиния Уулф.
Разочароващи, прехвалени, или просто не добри: Кои книги бихте нарекли така? И има ли книги, които така и не дочетохте?
Чувствах се така с „По пътя“. Харесах „Бродягите на Дхарма“ много повече. Мисля, че беше прекрасна. Опитвам винаги да приключа книгата, която чета, дори да не ми харесва, с вярата, че все има нещо в нея, което си струва.
Каква би била книгата, която не е написана, но искате да прочетете?
“Trend Is Not Destiny” – за това как американците успяват да избегнат разрушителното си влияние върху климата и лобирането на фармацевтичните компании.
Коя ще е следващата книга, която ще прочетете?
Мисля по въпроса. Нямам идея с какво ще се захвана, след като завърша „Леонардо да Винчи“.