Богатите също плачат

Людмила ЕЛЕНКОВА

Луксът дава илюзия за надмощие. Когато погледа ни хванат убедителна реклама и блестяща витрина, силата да притежаваме автоматично сканира обекта на желание и, според неговата цена, започват приливи на гняв или радост. Познато е на всеки – учестен пулс, въздишки, възклицания, разширени зеници, трескаво пресмятане на пари и възможности за кредит, в другата крайност – безмълвно псуване на богатите, съдбата и държавата, които са ни докарали дотук. Има и трети начин да реагираме на прищевките си – като спрем на място, преценим трезво нужно ли ни е наистина това, а в случая – отнесем своя стандарт към книги, затвърдили правилото, че „богатите също плачат“. Някои са бестселъри – „Великият Гетсби“, „Богат, беден“, „Път към висшето общество“, „Дяволът носи Прада“, други може и да не станат, но поне водят встрани от дивана, на който гледаме „Сексът и градът”. С препратка към всичко изброено дотук, отваряме „Можехме да бъдем красиви“. Дали заглавието в минало несвършено време или ретро акцентът върху красотата създават усещане, че романът на американката Суон Хънтли е повече от дамско четиво. И така, в апартамент за няколко милиона долара, в Горен Ийст Сайд, елитният квартал на Манхатън, обзаведен с минималистичен шик и картини на модернисти, естетски мързелува Катрин. И героинята, и нейният бизнес, и масажистът, и приятелката ù от детство са изпипани, претенциозни, скъпо струващи неща. Неспособна да разпознае друго, освен пари в живота си, тази наивна мома на 43 г. пада в капана на брак, обърнал книгата на психотрилър. Написан като пародия на тв сага  – властна майка, мошеник плейбой, кръвосмесителна връзка между тях, рязък обрат и акт на отмъщение, дебютът на Хънтли е просто магнетичен. Ако жена харчи 3000 долара за чанта със замах, той при определени обстоятелства може да се окаже проява на характер. Не ù се подигравайте, някои сделки касаят живота ни.