Начало / Интервюта / Памела Дракърман: Френските деца спят по цяла нощ на двумесечна възраст, играят си тихо и не изпадат в истерични кризи

Памела Дракърман: Френските деца спят по цяла нощ на двумесечна възраст, играят си тихо и не изпадат в истерични кризи

New Pamela Druckerman Author Photo credit Benjamin Barda_croppedАмериканската журналистка и писателка Памела Дракърман (р. 1970 г. ) е завършила философия и международни отношения, женена е за англичанин, майка е на три деца и живее в Париж. Сътрудник е на „Интернашънъл Ню Йорк Таймс”. Била е част от екипа на „Уол Стрийт Джърнал”, където е работила в международния отдел. Писала е за „Уошингтън Поуст” и за „Мари Клер”. Номинирана е от списание „Тайм” за една от стоте най-влиятелни фигури за 2012 г. У нас е издаден бестселърът „Бебе Made in France”.

Предлагаме ви 2 интервюта с нея.

За списание „Мари Клер”:

210111_bЗащо написахте тази книга? Франция е известна с модата и сиренето си, не с отглеждането на деца.

Така е. Но след като родих бебе във Франция, забелязах, че френските деца спят по цяла нощ на двумесечна възраст, играят си тихо, докато майките им си бъбрят, и не изпадат в истерични кризи. Семейният живот във Франция е, общо взето, много по-спокоен, отколкото в Америка. Като журналист ми беше любопитно да узная защо. Като майка умирах от желание да узная!

Кое е това нещо, което френските майки правят, а американските − не?

Една основна разлика е как ние се справяме с чувството за вина. Американските майки вечно се чувстват виновни. Това е нещо като емоционална такса, която заплащаме, задето ходим на работа или настаняваме децата си пред телевизора, за да спечелим малко време за себе си. Френските майки смятат чувството за вина за нездравословно. Освен това те вярват, че е опасно за майките и децата да прекарват цялото си време заедно, че дори бебетата и най-малките деца имат нужда от личен живот без постоянната намеса на майката. И че семейство, изцяло центрирано върху децата, е с тотално нарушено равновесие.

Строги ли са френските майки?

Много са строги за няколко ключови неща, по-специално, когато учат децата си да казват добър ден и довиждане на възрастните в знак на уважение. Но са доста либерални за останалото. Те дават на децата си много повече самостоятелност от тази, с която съм свикнала. Шестгодишните ходят на седемдневни училищни екскурзии и прекарват двуседмичната си ваканция сами с баба и дядо.

Различно ли изглеждат френските майки? По-щастливи ли изглеждат?

Да! Вече дори не се учудвам, като видя френските майка в парка на високи токчета и с прилепнали дънки да бутат количките с новородените си бебета. Няма причина жената да не продължи да е секси и след като роди. Френските майки не са просто шик, те са и много ведри. Не излъчват онази смесица от умора, безпокойство и усещането, че си на ръба, каквато изпитват много мои познати американски майки, включително и аз.

Вие сте се опитали да приложите френските възпитателни методи към вашите деца. Успяхте ли? Станахте ли „френска” майка?

Когато съм с децата си на публично място, обикновено си мисля,че те се държат лошо в сравнение с френските деца, които познавам, и доста добре в сравнение с американските. Невинаги казват добър ден и довиждане, но знаят, че трябва да го правят. Искат камамбер в края на яденето. Обикновено аз им говоря само на английски, но в кризисни моменти заявявам на френски: „Аз решавам тук”, което много френски родители казват, за да утвърдят авторитета си. Винаги съм леко изненадана, когато ми повярват. Тесните ми дънки обаче още са в гардероба.

 

Илайза Мъри за „Елиът бей бук къмпани”, Сиатъл:

Можете ли да изтъкнете поне един аспект на френското родителство, който превъзхожда американското?

Като начало бих искала да кажа, че книгата ми по никакъв начин не твърди, че американските родители трябва да са като френските. Културата, свързана с отглеждането на децата, се променя непрекъснато в Америка, както и във Франция. Но ако все пак трябва да дам пример, той би бил свързан с храненето, с идеята да се „похапва” само веднъж на ден, следобед. Така че когато седне да се храни, детето е много гладно и по-вероятно е да яде това, което са му сервирали. Друга френска идея, която възприехме вкъщи, e първо да се поднасят зеленчуците, когато детето е най-гладно, и после месото. Харесва ми и идеята да се покажат на децата всички възможни вкусове, защото причината да не харесват дадена храна най-често е защото не я познават.

Други ключови моменти?

Сънят, със сигурност. Това е наистина важна разлика – фактът, че във Франция е нормално бебетата да спят по цяла нощ на дву- или тримесечна възраст. Като се прибави „паузата” – (тактика, описана в книгата: да се изчака няколко минути, след като бебето се разплаче през нощта, преди да се реагира), има и една идея, че трябва да говориш на бебето за съня. Тя идва от Франсоаз Долто, която е д-р Спок във Франция. Тя казва, че детето е разумно от момента на раждането си, което означава, че можеш да го учиш на разни неща, като например как да спи.

Една от най-интересните части от книгата е описанието на подкрепата, която родителите получават от високо субсидираната грижа за децата до националното здравеопазване. Имате би да добавите нещо към това?

Не съм специалист в областта на политиката и тази книга не е нещо като политическа платформа. Но докато живеех във Франция, бях поразена от това как фактът, че ще имаш достъп до субсидирана висококачествена грижа за децата променя живота на жените. Изпитваш чувството, че не си сама. И я няма тази състезателна реторика като в Америка, където казваме, че жената трябва да може да работи на пълен работен ден, а в същото време съществува социален натиск да си стои вкъщи с детето или да не го дава на обществено заведение твърде рано. Това може би обяснява защо французойките имат един от най-високите рейтинги в Европейския съюз по раждаемост.

Какво могат френските родители да научат от американските?

Едно нещо, което искам децата ми да имат от американската си страна е американският оптимизъм и способността да рискуват, вярата, че можеш да се преизобретиш. Във Франция има много повече респект към традицията и миналото. Френските деца трябва да решат какви ще станат, когато пораснат, преди да са пораснали, когато завършат гимназия, и аз наистина се радвам, че американските деца не са длъжни да го правят.

Вие като че ли много говорите за добре възпитаните деца като желан резултат от родителските грижи. Така ли е?

Ако попитате повечето от френските родители какъв резултат очакват, те ще ви кажат, че искат децата им да бъдат „будни” – тоест отворени към света, любознателни, способни да се чувстват добре в кожата си. Няма да ви кажат, че искат децата им да са добре възпитани.

Изненада ли ви реакцията на медиите?

Получих удивителни отзиви за книгата от читателите. Много положителни реакции от страна на хора, чели книгата, които пишеха, че наистина им е помогнала. Мисля, че една от големите оценки на книгата е, че тя сякаш отразява обикновения здрав разум.

 

Прочетете още

DSC_0897-0

7-годишните: Книгите подсилват мускулната сила на мозъка

Писателите пък правят хората по-чувствителни според малчуганите… Отговорите на децата всъщност до един са прекрасни! …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *