Лира Литературно-рекламна Агенция
Като фойерверк избухва дни преди края на 2017-а романът на британския журналист Дейвид М. Бърнет „Земята вика Майор Том“. Той дава усещането за край и начало на нещо значимо, за товар, който трябва да оставиш в миналото, независимо че е част от живота ти. Защото идва по-добрата му половина.
Странно се стичат обстоятелствата около Дейвид М. Бърнет от Манчестър – в средата на 2015-а авторът е съкратен от вестника, където работи в продължение на 14 години, а малко по-късно, вече като лектор на студенти журналисти, го застигат лоши новини – за нелечимо заболяване на баща му и за смъртта на Дейвид Бауи. „Земята вика майор Том“ е почит към двамата. Сюжетът на книгата буквално следва текста на песента „Space Oddity“, като първото изречение „Ground Control to Major Tom“ става нейно заглавие. Бауи създава великото парче година преди Бърнет да се роди (1969) и си отива от този свят на 10 януари 2016г., ден преди преди писателят да навърши 46г. Така възниква идеята за обратното летоброене в романа, тя е проекция на всички струпали му се съвпадения, горчилки и представи за бъдеще. 
За разлика от времето на култовата песен, в книгата наземен контрол упражняват съвременните британци, полудели, защото последната им крепост – семейството, се разпада, социалната пропаст между бедни и богати зейва открито, мултиетническият модел лъсва с целия си абсурд.
Дори Земята, която вика майор Том, се държи неадекватно, щом вместо астронавт праща на Марс случаен човек, на всичкото отгоре отявлен мизантроп, далеч от нагласата на колонизатор. Уменията му се изчерпват със слушане на музика, тичане в парка и решаване на кръстословици. На която и планета да бъде, връзките на такъв все ще се сриват, в опитите си да осъществи контакт винаги ще попада на неподходящи хора, а изолацията май ще се окаже единственият начин да дойде на себе си. Впрочем книгата излиза в разгара на Брекзит и изобилства с хапливи намеци за Европейския съюз.
Дейвид Бауи е част от пейзажа, разбира се, но не в ролята на призрак от отвъдното, по-скоро пример, че щом един човек може да издаде албум два дни преди да умре, значи всеки има неподозирани ресурси и воля за живот. Даже на предела на силите си или хвърлен в космическата пустош, някой се нуждае от неговия глас.
„Ами ако времето спира след една трагедия? Ами ако просто те насочва към друга?“ – пита Томас, станал по неволя спасител на семейство Ормърод, кротки жители от Земята. Макар телефонът му да ги набира погрешка, те се оказват истинската мисия, на която е пратен. Защото по-важни от копките на Марс са баба с деменция, внучка на 15 г., която работи на три места и малкият й брат.
Всичко е възможно в литературата, тук може да зарадваш дете и възмутиш пуританите като запалиш собствената си пръдня между звездите, дори да предизвикаш необратим трус в отношения, за които учтивите думи и самоцелните експерименти не важат. Смисълът на тази книга се крепи не на фантастиката, нито на извисената носталгия по нечия музика, а на етиката между хора, запокитени в периферията на чудовищен глобализъм. Единственият начин да оцелееш в него, е като му се присмееш.
Людмила Еленкова
