Лира Литературно-рекламна Агенция
Открит е пълният текст на най-старата българска история, написана век преди „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, предават националните медии, позовавайки се на анонс на списание „Балканистичен форум“ за първия му брой през 2018 г. Проф. д-р Лилия Илиева от Филологически факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съобщава, че е открила цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – първи трактат върху българската история. Статията ù е озаглавена „Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща“. Смята се, че софийският католически архиепископ Петър Богдан Бакшич е завършил своя трактат на латински върху българската история през 1668 г. Текстът ù е отпечатан във Венеция през 1674 г. – годината на смъртта му. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е написана век по-късно, в периода 1760 – 1762 г.
„Тук изнасям информацията, че ми се удаде да издиря цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – неговия авторски ръкопис. При положение, че той вероятно е бил отпечатан във Венеция като книга, няма основания да се смята, че след това се е завърнал във Ватикана, при положение, че е отпаднала необходимостта Пастрич (хърватски свещеник и филолог – б.р.) да го редактира. По тази причина вероятно той е попаднал в частна колекция, след което е бил откупен от публична италианска библиотека. Дигитализирано копие на ръкописа беше закупено от библиотеката и предстои да бъде отпечатано неговото научно издание като текст, факсимиле, превод, бележки и коментар. Основната работа по подготовката на ръкописа се върши от д-р Цветан Василев от Катедрата по класическа филология при Софийския университет“, коментира проф. Илиева и още: „Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и съдържанието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов. Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста. В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно – върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например – селото Бели мел. Встрани в полета на страницата авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд“. Според проф. Илиева текстът на Петър Богдан е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г.
Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ, францисканец и книжовник. Той е един от инициаторите на Чипровското въстание. Роден е през 1601 г. в Чипровци, където и умира през 1674 г. През 1641 г. Петър Богдан заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влашко и Молдова. През 1642 г. успява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ.
Историята на католизма в България е част от историята на България, но не е историята на България, както е представено в заглавието на този текст, а и в това на проф. Илиева > „The First Tractate on Bulgarian History Found: Petar Bogdan, On the Antiquity of the Father’s Land and on the Bulgarian Things“. Почтено е нещата да се именуват с истинските им имена. Много е наивно да се смятат разказите за няколко села от Чипрровско и дейността на католишки дейци за „история на България“. Що се отнася да герба, то този на Жефарович, с малки разлики повтаря този на Бакшич, но в главното и двата са едни и същи, което говори или за един и същ източник, или за взаимстване на Жефарович от Бакшев.