Начало / България / Открит е пълният текст на българска история, по-стара с век от тази на Паисий

Открит е пълният текст на българска история, по-стара с век от тази на Паисий

153128Открит е пълният текст на най-старата българска история, написана век преди „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, предават националните медии, позовавайки се на анонс на списание „Балканистичен форум“ за първия му брой през 2018 г. Проф. д-р Лилия Илиева от Филологически факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съобщава, че е открила цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – първи трактат върху българската история. Статията ù е озаглавена „Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща“. Смята се, че софийският католически архиепископ Петър Богдан Бакшич е завършил своя трактат на латински върху българската история през 1668 г. Текстът ù е отпечатан във Венеция през 1674 г. – годината на смъртта му. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е написана век по-късно, в периода 1760 – 1762 г.

„Тук изнасям информацията, че ми се удаде да издиря цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – неговия авторски ръкопис. При положение, че той вероятно е бил отпечатан във Венеция като книга, няма основания да се смята, че след това се е завърнал във Ватикана, при положение, че е отпаднала необходимостта Пастрич (хърватски свещеник и филолог – б.р.) да го редактира. По тази причина вероятно той е попаднал в частна колекция, след което е бил откупен от публична италианска библиотека. Дигитализирано копие на ръкописа беше закупено от библиотеката и предстои да бъде отпечатано неговото научно издание като текст, факсимиле, превод, бележки и коментар. Основната работа по подготовката на ръкописа се върши от д-р Цветан Василев от Катедрата по класическа филология при Софийския университет“, коментира проф. Илиева и още: „Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и съдържанието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов. Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста. В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно – върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например – селото Бели мел. Встрани в полета на страницата авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд“. Според проф. Илиева текстът на Петър Богдан е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г.

Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ, францисканец и книжовник. Той е един от инициаторите на Чипровското въстание. Роден е през 1601 г. в Чипровци, където и умира през 1674 г. През 1641 г. Петър Богдан заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влашко и Молдова. През 1642 г. успява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

37805

Франкфуртският панаир ще получи от държавата четири милиона евро

Ковид-кризата превърна важното събитие във виртуално Панаирните палати ще останат празни и така се опорочават …

Един коментар

  1. Историята на католизма в България е част от историята на България, но не е историята на България, както е представено в заглавието на този текст, а и в това на проф. Илиева > „The First Tractate on Bulgarian History Found: Petar Bogdan, On the Antiquity of the Father’s Land and on the Bulgarian Things“. Почтено е нещата да се именуват с истинските им имена. Много е наивно да се смятат разказите за няколко села от Чипрровско и дейността на католишки дейци за „история на България“. Що се отнася да герба, то този на Жефарович, с малки разлики повтаря този на Бакшич, но в главното и двата са едни и същи, което говори или за един и същ източник, или за взаимстване на Жефарович от Бакшев.