Лира Литературно-рекламна Агенция
Компютрите и таблетите променят начина ни на писане, ще изчезне ли с тях и желанието да „размахаме перото” веднъж завинаги? Дори завъртането на подпис става все по-рядко срещано, благодарение на безконтактните кредитни и дебитни карти.
Във времето, когато децата ни могат да скролват и тъчват по смартфони и таблети още с раждането си, настъпва ли краят на писането на ръка? Има ли си предимства доброто старо писане на хартия с химикал?
Упадък на химикалите
Да се учим да пишем ръкописно беше задължително до скоро в училищата по целия свят. Днес, все по-малко. Някои държави, като Финландия например, са се отказали от уроците по краснопис в училищата, за сметка на тези по писане на клавиатура. Същото важи и за САЩ, където само няколко щати продължават да учат децата как да пишат на ръка.
Някои специалисти обаче казват, че ръкописът има доста преимущества. Ан Трубек, автор на „Историята и несигурното бъдеще на писането на ръка” казва, че уроците по писане могат да развият умението „автоматизация”. Това се проявява, когато една задача ни е позната и я правим почти без да се замисляме − така докато я вършим, можем да мислим за други неща. В този ред на мисли, Трубек сравнява писането на ръка с шофирането.
„След като веднъж си станал шофьор, не мислиш постоянно „ляв крак на спирачката, десен на газта” или „завърти волана с още няколко градуса”. Просто го правиш машинално, автоматично. Това искаме да изградим в децата, когато ги учим на ръкопис. С вас не си мислим всеки път „направи примка надолу”, когато пишем буквата „д” или къде се намира „р” на клавиатурата. Така умовете ни са свободни да наблюдават и анализират други неща – посоката на колата, дали има пешеходци, идеите, за които пишем”, обяснява Ан.
Трубек е автор на много текстове и книги за писането на ръка и несъмнено не смята, че то ще изчезне в скоро време, нито изобщо някога. Тя вярва също и че учениците усвояват автоматизацията по-бързо с писането на клавиатура. Те започват да пишат без да гледат към бутоните на клавиатурата в по-ранна възраст, отколкото когато учат първо ръкопис. Това също им дава повече време да мислят за структурата на изреченията си и думите, които използват в тях.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Би Би Си Фючър”
