Новата книга на Изабел Алиенде „In the Midst of Winter” излезе от печат на английски език на 31 октомври. В тази връзка сайтът LitHub разпита една от най-известните латиноамерикански писателки, която живее в нареченото от нея „изгнание по собствена воля” в САЩ, за любимите й книги.
Коя е първата книга, в която се влюбихте?
В ранното си детство живеех в къщата на дядо ми, където майка ми с трите си деца се беше подслонила, след като съпругът й я беше изоставил. Бяха 40-те години, краят на Втората световна война, Чили. Ние, децата, бяхме често пренебрегване, както беше по онова време. Никой не ни четеше, майка ми беше в депресия, а бавачката беше неграмотна. Един от чичовците ми ме научи да чета и за петия ми рожден ден ми подари скандинавски митове с прекрасни илюстрации, които запаметих. И до днес мечтая за снежни принцеси, ледени замъци и злодеи, превърнати в мечки.
Има ли класика, която никога не сте успели да прочетете?
В тийнейджърските ми години в къщата на дядо ми имаше само класики. На 17 четях митология, Шекспир, Сервантес и много други, въпреки че открих Джейн Остин много по-късно. Погълнах „Война и мир” и вече се бях преборила с повечето от творбите на Достоевски без „Престъпление и наказание”. Така и не успях да прочета повече от 30 страници от нея.
Коя книга препрочитате най-често?
Продължавам да препрочитам Пабло Неруда за вдъхновение и като източник на метафори, а и за да държа жив родния си испански и неговото богатство, което губя, живеейки в англоезична среда през последните 30 години. Препрочитам и Катрин Норис, защото засища душата ми.
Има ли книга, която бихте искали да сте написали?
Иска ми се да бях написала „Хари Потър”, защото тя накара милиони деца по света да започнат да четат. Отидох с трите си най-малки внучета на сафари в Африка, а те, вместо да наблюдават миграцията на стада слонове, бяха забили нос в тази дебела книга. Първата ми мисъл беше „Защо не ми хрумна на мен тази блестяща идея?”
Коя книга планирате да прочетете?
На нощното ми шкафче има толкова много нечетени книги, че не се оглеждам за нови. Купувам основно от кварталната книжарница, а те избират за мен това, което трябва да прочета веднага след излизането му. Всъщност наистина очаквам с нетърпение една нова книга – тази, която ще напиша през следващата година. Ще бъде амбициозен исторически роман, в момента правя проучванията за него.