Лира Литературно-рекламна Агенция
В чест на днешната годишнина от рождението на Агата Кристи през 1890 г. сайтът Free Press Journal публикува някои слабо известни факти за една от най-обичаните авторки на превърнали се в класика криминални романи.
Родената в Торки Дейм Агата Мери Клариса Кристи е англичанка, известна най-вече с 66-те си детективски романа и 14 сборника с разкази. Тя е автор и на най-дълго играната пиеса – „Капан за мишки“, която е поставена за първи път в Лондон през октомври 1952 г., осем месеца преди коронясването на кралица Елизабет Втора. Днес пиесата е играна повече от 25 000 пъти.
Освен криминалетата, Кристи публикува и шест любовни романа под името Мери Уестмакот. Тя пише и детски приказки, поезия и мемоари след археологическа експедиция в Ирак.
През 1971 г. тя е отличена с рицарско звание на Ордена на Британската империя за постиженията си в литературата.
През 1959 г. ЮНЕСКО съобщава, че книгите й са преведени на 103 езика, а към днешна дата са продадени в над 2 милиарда копия – повече от населението на Китай и САЩ взети заедно.
През 2009 г. издателството HarperCollins публикува всичките й истории за Мис Марпъл в един том от 4032 страници. Книгата тежи 8 кг, струва 1000 паунда и се продава в комплект със здрава чанта за пренасяне. Според Книгата за рекорди на Гинес, това е най-дебелата книга в света.
Кристи пази смъртта на Еркюл Поаро в тайна в продължение на 30 години. Тя пише „Завесата: Последният случай на Поаро“ в началото на 40-те години на 20 век и прибира творбата в добре охраняван от нацистките бомбардировки банков трезор. Планът й е да се публикува след смъртта й, но е убедена да я издаде през 1975 г., когато става ясно, че поради напредналата си възраст няма да успее да напише и издаде нова книга до Коледа. А Поаро се превръща в единственият литературен персонаж, чиито некролог излиза на първата страница на вестник „Ню Йорк Таймс“. Това се случва в броя от 6 август 1975 г.
Смята се, че Поаро е вдъхновен от истински човек – белгиец, когото Кристи вижда да се качва в автобус, изглеждащ странно и с интересна прическа.
През 1926 г. Кристи изчезва за 11 дни, а след това лекарите я диагностицират с амнезия, обхващаща точно този период. Според критиците й, това е реклама, но според някои изследователи състоянието й се дължи на преживяния стрес след призната от съпруга й Арчи афера.
Кристи пише първия си роман „Аферата в Стайлс“ с участието на Еркюл Поаро, предизвикана от сестра си Мадж. Това се случва малко след публикуването на първия й сборник с разкази за Мис Марпъл, за която е вдъхновена от баба си. За първия си текст авторката получава хонорар от 25 паунда.
Съществуват поне две непубликувани радио пиеси от Агата Кристи – „Butter in a Lordly Dish“ (1948) и „Personal Call“ (1960).
Първата филмова адаптация по творба на Кристи е „The Passing of Mr. Quinn“, базирана на неин разказ от сборника „Загадъчният господин Куин“, публикуван в края на 20-те години на 20 век. Първата телевизионна Мис Марпъл е изиграна от Грейси Филдс през 1956 г.
През Втората световна война Агата Кристи работи в лечебно заведение и е добре запозната с фармацевтичните продукти. В повечето й криминални творби предпочитаният метод за убийство е отровата.
През 1928 г. в Лондон е основан детективски писателски клуб, в който членуват най-известните криминални автори на Великобритания. Кристи става негов почетен председател през 1956 г. при едно условие – да не искат от нея да изнася никакви речи.
След като се развежда с Арчи, през 1930 г. Кристи се омъжва за археолога Макс Малоуан и редовно го придружава в археологическите му експедиции до Сирия и Ирак. Тя описва тези свои пътувания в мемоари, публикувани през 1946 г.
Феновете на Агата Кристи могат да отседнат в стария й дом в Девъншир, който се дава под наем. Къщата е нейна лятна вила през 50-те години на 20 век и части от нея могат да бъдат наети срещу 500 долара на нощ. Смята се, че някои от мебелите и едно пиано са сред вещите, останали от писателката.
Някои от творбите й, писани преди 50-те години на 20 век, са критикувани за антисемитизъм поради начина, по който са представени еврейските персонажи.
Агата Кристи умира през 1976 г. на 85-годишна възраст. Години след смъртта й нейна почитателка купува сандък, принадлежал на писателката и вътре открива мистериозна заключена кутия. Тя отказва да я отключи още четири години, „защото иначе мистерията ще си отиде“. Оказва се, че кутията съдържа златни монети и диамантени бижута, които са продадени на търг за повече от 80 000 долара през 2014 г.
