Лира Литературно-рекламна Агенция
„Историята не винаги върви напред, понякога движението е назад“, твърди Елиф Шафак. Това е реплика, която най-известната турска писателка често повтаря, споделя Линда Кинстлър от Politico и допълва, че е чувала от нея още: „Можем да допуснем същите грешки като предците си“. Живеещата в самоналожено изгнание в Западен Лондон Шафак усърдно влиза в ролята на преводач между Турция и Европа – Източна и Западна. В поредица от скорошни публични изяви тя предупреждава западните си колеги да гледат на родината й като на предупреждение за собствената им крехкост. „Идвам от място, което изгуби космополизма си и не искам други държави да допуснат същата грешка“, твърди Шафак.
Докато американците и европейците се притесняват за крехките граници на либералния си ред, защитата на Шафак над глобализма и космополизма се извисява до степен, че скоро ролята й на политически коментатор може да вземе връх над литературното й реноме. Според нея, западняците традиционно се виждат като населяващи различна реалност от страни като Турция, които остават дистанцирани и уязвими по отношение на базисни ценности като свободата на словото. „През последната година се случи голяма промяна, все повече хора на Запад осъзнават, че живеем в много променлив свят и е възможно да изгубим правата, които приемаме за даденост. Изтокът и Западът са много по-свързани от преди“, уточнява писателката и още: „Разбирането на турците е: За да си модерен, трябва да рушиш“.
Родена в Страсбург и отгледана от самотна майка дипломат, Шафак е модел на мултикултурализма и е щастлива, че може да нарече толкова много места своя родина. През по-голямата част от живота си живее на различни места – Йордания, Франция, Испания, Германия, САЩ, Великобритания и Турция. В шикозната гимназия в Мадрид тя завижда на съучениците си, закърмени да управляват света и това я въвежда в т.нар. „йерархия на нациите“. „Беше интересно да видиш колко популярно и лесно е да си датчанин, норвежец или швед. А ако идваш от страна като Турция се сблъскваш с доста негативно възприемане и стереотипи. А някои от тях бяха истина“, разказва Шафак. През последните осем години тя живее със семейството си в Лондон – град, който й предлага бягство от публичността в Турция.
Въпреки че е минало известно време, през което не живее в Турция, страната й липсва: „Истанбул не е град, който можеш да забравиш. Изгнаничеството е самотен живот, фрагментиран – на две места едновременно си“. Туитър акаунтът й се пълни с апели да помогне на турски писатели, станали жертва на гоненията на Ердоган, артисти, журналисти и активни, които са загубили работата, а понякога и свободата си. Съпругът й, турският журналист Еюп Хан, е в списъка с издирвани от режима на Ердоган от октомври 2016 г.
Десетият роман на Шафак „Трите дъщери на Ева“ е на пазара и точно като нея се колебае между Истанбул и Оксфорд, Изтока и Запада, сравнявайки и изправяйки един срещу друг двата града, намиращи се на двата края на Европа. „В Истанбул миналото се третира като гост, който се е заседял твърде дълго. В Оксфорд то е приемано с чест“, твърди Шафак и още: „Ако Бодлиевата библиотека (Оксфорд) беше в Истанбул, днес щеше да е мол, нямаше да е оцеляла. Принципът в Турция е: за да си модерен, трябва да рушиш. Това е толкова лошо! Но обратното, което правят ислямистите и националистите, е също толкова грешно. Те казват „Нашето минало е било величествено, имали сме златен век, предците ни не са направили нищо лошо. Трябва да възродим този златен век“. И двата импулса – да изтриеш миналото или да разрушиш настоящето – са катастрофални и са продукт на това, което Шафак нарича „догмата на увереността“. „Увереността е догма“, обяснява тя: „Здравословно е малкото объркване, скромността, здравословно е да признаеш, че още се учиш“.
На серия от литературни фестивали по-рано през годината Шафак дискутира променящата се роля на Турция в света: „Като турски писател съм свикнала да защитавам ЕС от националистите и изолационистите в Турция. Но не съм вярвала, че ще дойде ден, в който ще трябва да защитавам ЕС тук, във Великобритания или на друго място в Европа“. А точно така Шафак прекарва по-голяма част от времето си. „Посоката на Турция съдържа в себе си невероятно важни уроци за Европа. Важно е да разберем как бяха победени турските либерали, демократи и духовници“. В романите си Шафак разказва истории за това как лесно се възпроизвеждат грешките от миналото и колко опасно е безкритичното приемане на света.
„Екстремизмът е двупосочен“, споделя Шафак: „Разпространяват се обобщения и клишета, които хората не оспорват, не си задават въпроси. Това е много опасно, защото точно на тази почва екстремизмът вирее най-добре. Работата на литературата е да слоби тази двупосочна връзка и да породи по-нюансирано мислене. Една част от мен винаги иска да покаже на центъра какво се случва в периферията“.
