Лира Литературно-рекламна Агенция
В литературата и киното женската агресия е рядко срещана. Когато има такава, е необичайно и се разглежда особено. Докато почти във всеки сюжет поне веднъж се намира мъж, който да удари друг. Литературата има и своите прецеденти – жени, чиято главна роля е на брутални убийци. Ето някои по-интересни такива:
Лизи Бордън, „Виж какво съм направила” от Сара Шмит
Не е безизвестен цитатът „Лизи Бордън взе брадва и подари на майка си 40 удара, след като баща ѝ я видя, на него подари 42”. Авторката Сара Шмит се опитва да проникне в съзнанието на Лизи Бордън, както и в тези на прислужницата ѝ, сестра ѝ и един мистериозен непознат. Този роман представя история на интересно заплетени връзки, желания и отчаянието на едно прокълнато семейство.
Катерина, „Лейди Макбет от Мценска околия” от Николай Лесков
Катерина е толкова опияняващо неразкаяна за делата си (за разлика от самата Лейди Макбет например, която всъщност не убива никого, но пак се побърква заради това). Когато ужасният ѝ съпруг я оставя, тя си намира любовник, а после, за да защити новата си връзка, убива свекъра си, мъжа си, едно малко дете, накрая и съперничката си, ведно със себе си.
Кати Еймс, „На изток от Рая” от Джон Стайнбек
„Мислеха се за толкова умни” казва Кати в класическото произведение от Стайнбек. „Гледаха ме и си мислеха, че съм им ясна, но аз ги заблудих. Заблудих всеки един от тях. А когато си мислеха, че могат да ми казват какво да правя – оу – тогава ги подлъгах най-умело”. Злото, което живее в най-чудовищната героиня на Стайнбек, може да си съперничи само със сексуалността ѝ, за да образуват разрушителна сила. Освен всичко, което извършва, „деформиранта ѝ душа” я кара да доведе учителя си до самоубийство, да изгори семейната си къща, заедно с родителите си вътре, след това да стане проститутка и да убие своята „мадам”, за да взема работата ѝ. Тя не е най-добрият човек, а и не иска да бъде. „Предпочитам да бъда куче, от колкото човек” казва Кати. „Но не съм куче. По-умна съм от хората”.
Ани Уилкс, „Мизъри” от Стивън Кинг
Ани Уилкс е най-добрият пример за архитипа на лошата медицинска сестра. Когато писателят Пол Шелдън катастрофира, една мила, малко особена, жена го спасява. Оказва се почитател на текстовете му. Ала и много гневна от това, че авторът е убил любимата ѝ героиня, а също така и че е серийна убийца, ликвидирала дузина хора, сред които свои пациенти, бебета, баща си. Наистина един от най-смразяващите художествени персонажи, описвани изобщо. Между другото, героинята на Стивън Кинг Кери не ѝ отстъпва по нищо, но тя би могла да се счита за свръхестествен образ, затова Ани представя и двете в тази класация.
Мерикат, „Винаги сме живели в замъка” от Шърли Джаксън
Още в началото на романа става ясно, че почти всички от семейството на Мерикат са мъртви. Някой е сложил арсеник в захарницата. Съседите им смятат, че по-голямата ѝ сестра Констанс е отговорна и изпращат момичетата в изгнание. С развитието на сюжета обаче на читателя бързо му става ясно, че 18-годишната Мерикат, която иска да бъде върколак, ги е убила. Така е със странните момичета, имат по-голяма сила, отколкото предполагате.
Яйои, „Навън” от Нацуо Кирино
В центъра на този завладяващ роман е група жени, които работят в една фабрика до Токио. Една от тях, Яйои, удушава изневеряващия си мъж, след като той се прибира за пореден път пиян, а и проиграл цялото им семейно състояние в казиното. Колежките ѝ помагат да се отърве от трупа. След това се изнудват една друга, полицията започва разследване срещу тях и така стават мишена на друг убиец.
Марион Сийли, „Зарови ме надълбоко” от Меган Абът
Убийцата от романа на Абът, Марион, е прототип на криминалния случай от 30-те, в който жена на име Уини Рут Джъд е обвинена в убийство на две свои приятелки. Те са намерени нарязани и затворени в багажник на камион, изоставен в покрайнините на Лос Анджелис. Романът стъпва на историята на Джъд, като разглежда взаимоотношенията ѝ с двете момичета и пътя ѝ до насилието. Самата Абът казва за книгата си: „Исках да напиша роман, който ще покаже тази тигрица от друга гледна точка, извън таблоидите. Който ще опише жената, чийто образ обикновено е смятан за типичната фатална жена, вечна купонджийка и пр. Исках да я разгледам отвътре”.
Грейс Маркс, „Наричаха я Грейс” от Маргарет Атууд
Още един роман, в чиято основа лежи истински случай за убийство. За Грейс Маркс, която през 1843 г., заедно с Джеймс МакДермот, са обвинени в убийството на нейния служител Томас и иконома му. Джеймс е обесен, а Грейс, едва 16-годишна, хвърлена в затвора.
Терез, „Терез Ракен” от Емил Зола
Още едно престъпление, провокирано от страст. За разлика от гореспоменатата Катерина, героинята на Зола изпитва угризения за това, че с помощта на любовника си е убила мъжа си. И се разкайва силно. Толкова, че халюцинира как призракът му идва в покоите ѝ всяка нощ. Тя и любовникът ѝ бързо полудяват. Планират да убият всички около тях, но накрая се самоубиват заедно. Това е любов!
Медея, „Медея” от Еврипид
Един от най-паметните персонажи в гръцката митология е този на Медея. Варварската принцеса, която чува съпруга си да казва, че ще я напусне и ще се ожени за по-добра принцеса и убива съперницата си, бащата на момичето и собствените си деца. Въпреки че знае колко ще страда за смъртта на децата си, тя иска да накаже неверния си съпруг, като го накара да преживее най-голямата болка от загубата на децата си. Накрая избягва с телата им и го оставя завинаги сам.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Literary Hub”