Хари Потър навърши 20 години

На 26 юни 1997 г. от печат излиза първото издание на една книга, която без преувеличение промени света. Преди точно 20 години публиката за първи път се срещна с „Хари Потър и Философският камък“. В чест на тази годишнина ви предлагаме 20 интересни факта за превърналата се в истинска световна мания книга на Дж. К. Роулинг, събрани от в. „Гардиън“.

1. Понякога първите издания си струват

Първият тираж на „Хари Потър и Философският камък“ е точно от 500 бройки, от които 300 отиват в библиотеките. Всеки, който случайно има такова копие в мазето си, всъщност крие малко състояние или по-конкретно – около 30 000 паунда за копие.

2. Дори Омир може да задреме

В „Хари Потър и Огненият бокал“ Хари се сражава с Волдеморд и изпълнява магия (Приори Инкантатем), която кара Черния лорд да повръща, но наобратно, образи на хората, които е убил. Бащата на Хари Джеймс се появява преди му Лили, когато всъщност според историята той умира първи и съответно трябва да се появи втори. Феновете веднага започват да спекулират дали Роулинг не готви по този начин хитра промяна в сюжета, но тя самата признава, че това е просто грешка, дължаща се на умората от писането до късно през нощта. Сцената е коригирана в по-късни издания.

3. Равносметката е нещо чудесно

Публикуването на „„Хари Потър и Философският камък“ на 26 юни 1997 г. остава почти незабелязано. На този ден хората се вълнуват от избирането на Бърти Ахърн от ирландските републиканци, новия премиер Тони Блеър, Спайс Гърлс и любовния живот на принцеса Даяна. А най-продаваната книга през същата година е на Джон Гришам.

4. Детските книжки могат да са политически

Блестящото решение на Роулинг е, че персонажите й растат успоредно с читателите си. Всяка от книгите обхваща една учебна година и е по-дълга, мрачна и зряла. В четвъртата книга вече четяхме за борбата на Хармаяни за правата на домашните духчета, възмущавахме се на таблоидните журналисти като Рита Скитър и на бюрокрацията в Министерството на магията. А противопоставянето на чистокръвните срещу мъгълокръвните си е чиста проба борба с фашизма.

5. Академичното е забавно

Покрай Хари Потър избуяха хуманитаризмът и неговите теории. Вижте само заглавията като „Хипогрифът на Хари Потър като основен пример за интертекстуалността“, „Благородният дух на Джеймс Потър“, „Хари Потър и Стаята на тайните: Психоаналитични перспективи“ и „От Холокоста до 11 септември: Хари Потър и съвременната битка със злото“.

6. Някои хора са тъпи като пънове

На някои места в САЩ копия от книгите на Роулинг бяха изгорени от християнски фундаменталисти, които смятат, че те окуражават децата към вещерството. Според пастор Джак Брок „Зад невинното лице има сатанински мрак. Хари Потър е дявол и той унищожава хората“.

7. Кафенетата стават и за писане

Джоан Роулинг пише първата книга от поредицата в качеството си на самотна майка на социални помощи и го прави основно в две кафенета. Първото сега е китайски ресторант, а във второто се тълпят толкова туристи, че едва ли ще успеете да сътворите и ред.

8. Непростимите проклятия са три

И, не, нямаме предвид най-мръсните псувни, за които вече сте се сетили. Става дума за решението на Министерство на магията от 1717 г., според което отивате право в Азкабан без право на обжалване, ако използвате някое от проклятията: Империус, за владеене не съзнанието, Круциатус, за мъчения, и Авада Кедавра, което убива. Ако обаче произнесете третото погрешно, като Аведа Кедавра, ще дарите на противника си мека, чиста и младежка на вид кожа.

9. Книгите за деца вървят и сред възрастните

Доказа го манията по Хари Потър сред всички възрасти. През 1998 г. издателите дори публикуван специално издание за възрастни. Не, то не съдържа мръснишки моменти, просто кориците му са с по-изтънчен дизайн.

10. Някои книги са тайна за преводачите си

В разгара на манията по поредицата и по-специално при излизането на „Хари Потър и Огненият бокал“ полиция трябва да охранява среднощните доставки в книжарниците, а преводачите не получават копията, с които да започнат работа, преди оригиналът да е в английските книжарници. Френските преводачи, например, работят в екипи нон-стоп, тъй като всеки час забавяне изяжда продажбите на френското издание за сметка на английския оригинал.

11. Някои хора никога няма да разберат

Като например литературният критик, който пише за „Ню Йорк Таймс: „Светът на г-жа Роулинг е посредствен и изпълнен с копирани мотиви от познатата ни детска литература. Написаното е за хора, чието въображение е на ниво телевизионна анимация, сапунени опери и риалити програми“.

12. Авторското право е сериозна работа

Опитайте се да продадете собствена история за Хогуорт и ще свършите в съда. Но Роулинг и издателите и осъзнават, че писанията на феновете ги приобщават към света на Хари Потър и помагат за разпалване на магията. Затова тя официално им дава благословията си с две условия: да не се публикуват с търговска цел и да бъдат писани без притеснение.

13. Издателят е по-силен от продавача

Преди излизането на „Хари Потър и Даровете на смъртта“ веригата книжарници „Асда“ обвиняват английския издател, че изнудва децата с цена от почти 18 паунда. Издателите завеждат дело и спират доставката към магазините на веригата – общо половин милион копия. На „Асда“ коства точно един ден да преосмислят позицията си, да потърсят примирие и да успее да зареди рафтовете си.

14. Можете да продадете всичко, ако е свързано с Потър

Имаше някои проблеми, когато един предприемач започна да продава презервативи „Хари Потър“, това е изолиран случай. И все пак върхът на изобретателността вероятно е вибриращата пластмасова метла Нимбус 2000, създадена от един от световните производители на играчки. Въпросът е кой й се радва повече – децата или родителите им.

15. Писателите развиват вкус към насилието

Само тези, които не са чели книгите, могат да си ги представят като романтично четиво. Всъщност Роулинг доста се развихря. Според официална статистика на феновете по страниците на поредицата смъртта си са намерили 158 индивида. А в последните няколко книги главните герои измираха като мухи.

16. Книжарите едва покриха загубите

И това важи за някои от най-продаваните книги в историята. Супермаркетите ги пуснаха на толкова ниски цени, че някои независими книжари зареждаха от тях, тъй като им беше по-изгодно, отколкото да купуват от издателите

17. Пансионите може да са запавни

След десетилетия отлив, в края на 90-те години пансионите отчитат пик, който отдават на „Ефекта Хари Потър“. Някои дори строят нови сгради, за да се справят с търсенето. Но други обвиняват Роулинг, че самата тя не е посещавала пансион.

18. Добрият писател може да продаде всичко

Първият роман на Роулинг за възрастни – „Вакантен пост“ – засяга въпроси като класа, политика, религия, дрога, изнасилвания. Има и секс сцени, които получават номинация за най-лошо описание.

19. Не можеш да останеш анонимен

Роулинг се опитва да пише под псевдоним, публикувайки „Зовът на кувувицата“ през 2013 г. под името Робърт Галбрейт. Книгата е приета добре, а на пресата й отнема три месеца, за да разкрие истинския автор.

20. Винаги има още

Въпреки че Роулинг приключи с поредицата, тя не можа да се откаже от героите. Освен пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“, както и онлайн съдържанието, тя публикува книги за куидича, за фантастичните животни, както и приказки на Барта Бийдъл. Светият граал на издателите беше продължение от 800 думи, което тя пише на пощенска картичка през 2008 г. Продадена на благотворителен търг за 25 000 паунда, съдържанието й остава мистерия, след като беше открадната при обир по-рано тази година.