Начало / Автори / Дамян Дамянов: „Домът ни да е стряха за човека, почукал нощем за подслон! Амин!“

Дамян Дамянов: „Домът ни да е стряха за човека, почукал нощем за подслон! Амин!“

damian-damianovНа 6 юни 1999-а, 64-годишен угасна един от най-обичаните български поети. И от най-неспокойните. Затворен в своята нежелана неподвижност, той неуморно пътуваше със сърце и душа по всичките паралели и меридиани на общото ни битие. Мъчително изстрадваше събитията отвъд прозореца, които променяха представата му за света. Трептеше като лист от неправдите и чуждите болки. Мъжествено понасяше своите.

Дамян Дамянов остави поезия, от която се учиха и учат поколения, изкушени от словото. Неговите поетични строфи са живи и днес, защото са непресторени, страстни, човешки. Не му идеше да пише сложно, защото самият му живот бе сложен. Затова ни предложи простота – тази на своите сетива и чувства, търсейки и намирайки най-краткия път до нашите. Да е светла паметта и поезията му!

 

РОДИХ СЕ

Родих се. Поживях. Умирам.
Дошъл съм с плач аз на света.
И с плач живях. Със плач неспирен
вървях, и падах, и летях.
Макар сломен от болно здраве,
макар и с дух не толкоз як,
вървях превит, ала изправен,
ала със непревит гръбнак.
И колкото можах, направих,
и колкото успях — родих.
За спомен на света оставих
деца и недописан стих.
Дано децата ми с възвишен
път докатерят моя връх.
А свирещ вятър да допише
стиха ми с вечния си дъх.
 

ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА

Ще си умра с отворени очи…
Затуй ли пропилях живот до тука —
да видя как събратът ми клечи
и рови за коматче хляб в боклука
 
Затуй ли минах своя път нелек?
За да съзра как някой сгромолясва
най-светлата мечта от памтивек
за свобода, за равенство и братство?
 
Ни равенство, ни братство… И какво?
Затуй пък — свобода?… Но дращи суха
като огризка тя от пиршество,
в което други пълнят си търбуха.
 
Един от глад умира, друг преял,
с кола на принц край него профучава…
Не в кофата, бедняко прегладнял,
в душата ми бръкни — за идеал!
Знай, по-спокоен ще умра тогава.

 

КЪМ СЕБЕ СИ

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
 
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
 
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
 
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си —
единствено така ще го решиш!

 

ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ
Съзирах те навред, във всяко нещо.
Но ти не беше същата, оная,
която всеки ден и вредом срещах.
Ти беше друга: много по-различна,
по-нежна, по-красива, по-… злокобна.
Но в тебе аз онази все обичах:
измислица, на живата подобна.
Бъди каквато щеш. Нима е важно
каква си всъщност — грозна ли, красива?
По-важното е, че дори миражна
ти можеш моя хубав свят да раждаш.
Но никога — да го убиваш…

 

МОЛИТВА КЪМ ЖЕНА МИ

О, земна Богородице, която
не Бог, а мойте три деца роди,
светице над светиците, най-свято
те моля: днес и вечно с мен бъди!
Живота, който даде ми и вчера,
и днес ми дай, и утре, и навек!
И дай ми топлинка, да не треперя
сам сред желязото на тоя век!
Бъди все с мен в свят, пълен с чужда хубост —
една звездица в хаоса голям.
Води ме мълком, да не се изгубя!
Топли ме с дъх, за да не мръзна сам!
А аз — безсилен — ще ти давам сила,
която взел съм от самата теб.
А аз — безкрил — и тебе ще окрилям
във този безнебесен свят свиреп.
И хлябът, що ти дадох и ми даде,
и днес, и утре нека бъде свят,
за да нахраним с него всеки гладен —
и свой, и чужд, и беден, и богат!
И виното, което пием, нека
със всички други жадни споделим!
Домът ни да е стряха за човека,
почукал нощем за подслон! Амин!

Прочетете още

129610z

20 поетични книги, които да прочетете на Световния ден на поезията

Навръх Световния ден на поезията Lira.bg потърси кои са най-продаваните поетични книги в последната година. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *