Начало / Интервюта / Художествената литература е живото предаване, което стига до нас от някой паралелен свят

Художествената литература е живото предаване, което стига до нас от някой паралелен свят

Christopher_EdgeОтскоро се радваме на курса по творческо писане за деца „Как да пишем страхотни истории“ от Кристофър Едж, в превод на Юлия Спиридонова – Юлка. Енциклопедичният характер на книжката ни провокира да потърсим още информация за нейния автор. Предлагаме ви интервю с Кристофър Едж от 2016 г., по повод предстоящото тогава излизане на книгата му „Многото светове на Алби Брайт”, (The Many Worlds of Albie Bright), която впоследствие постига голям успех сред малките читатели. Интервюто е за блога „Омагьосаните книги на г-н Рипли” (Mr. Ripley’s Enchanted Books), в който група ентусиасти пише за детски книги и модерни автори от Дж. К. Роулинг до Филип Пулман, но и за нови, тепърва прохождащи писатели.

Кристофър Едж е израснал в Манчестър, сега живее в Глостършър, Англия. Преди да стане писател е бил учител по английски, редактор и издател – все професии, с които е близо до книгите.

 

Накратко, за какво става дума в „Многото светове на Алби Брайт”?

– Разказва се за едно момче на име Алби Брайт, което е на 6 години. Родителите му са учени и обикновено имат отговор на всеки въпрос, който Алби зададе. Но когато майката  умира от рак и той пита баща си дали тя наистина е в Рая, баща му започва да разказва за квантовата физика вместо отговор. Той обяснява, че някои учени вярват, че тази вселена – светът, в който живеем всички – е само една от безбройните паралелни вселени и всеки път, когато някой в нашата вселена е изправен пред избор – например да завие надясно или наляво, тя се разделя на две нови вселени, където всяка се случва. Бащата на Алби му обяснява, че според квантовата физика трябва да има паралелна вселена, където майка му никога не се е разболявала от рак и е още жива. Алби се обнадеждава от думите на баща си. Ако квантовата физика твърди, че майка му е още жива в някоя паралелна вселена, то той би могъл да я намери. След като прочита за Котката на Шрьодингер в една от книгите на баща си, Алби взема кашона от лаптопа на майка си и един радиоактивен банан и заминава на пътешествие между паралелни светове в търсене на майка си.

Repro_TheManyWorlds_Fcvr_001Каква част от характера на Алби Брайт носиш ти?

– Мисля, че всеки герой, за когото пиша, носи част от мен, мисля също, че аз самият започвам да се превръщам по малко в героите си. За детството ми напомня как Алби иска да поправи всичко, дори и когато върви срещу привидно невъзможното. Иска ми се да вярвам, че притежавам целеустремеността и голямата му вяра. Иначе мисля, че Алби е по-вещ в науката, отколкото бях аз на неговата възраст – най-високата ми оценка по физика беше четворка.

Прави ли голямо проучване преди да напишеш книгата?

– Както можете да предположите от отговора на предишния ми въпрос – да! Не съм бил кой знае какъв специалист по точните науки в училище, но като възрастен съм възхитен от чудесата на вселената, описани от експерти като Браян Кокс, Джим Ал-Халили, Мичио Каку и Браян Грийн. Американският физик Ричард Файнман веднъж казва: „Ако си мислите, че разбирате квантовата физика, не я разбирате изобщо”, но благодарение на голямата купчина книги в офиса ми, от тези и други експерти, мога да се преструвам, че я разбирам малко повече, отколкото преди да започна да пиша „Многото светове на Алби Брайт”. За мен беше важно науката, за която се говори в книгата, да е истинска и точно описана, затова помолих приятел, който е професор по практическа физика и работи в Големия адронен ускорител в ЦЕРН да прегледа ръкописа. За щастие, той каза, че съм издържал теста.

Кой беше любимият ти предмет в училище? Отрази ли ти се той по някакъв начин върху тази книга или някоя от другите книги, които си писал?

– Повече от който и да било предмет, мисля, че ми се отрази времето, което прекарвах в местната библиотека, докато растях. От това, да отривам любими автори като Сюзън Купър, Роалд Дал и Джон Уиндъм, до вълнението от това, да ме пуснат до рафтовете за възрастни, след като съм изчел детската секция – всяка книга, която съм прочел там ми е помогнала да се оформя като писател. „Многото светове на Алби Брайт” е доста различна от „Дванайсет минути до полунощ” (Twelve Minutes to Midnight) и другите истории с Пенелопи Тредуел − едно от любимите ми ревюта ги описва като „алтернативна история” и „история-мистерия-хорър-паранормални разкази” и мисля, че това прескачане от жанр в жанр при писането ми е точно заради различните книги, които за първи път открих и в които се влюбих в тази библиотека. И ако се вгледате отблизо, можете да видите една или две препратки от „Многото светове на Алби Брайт” към любимите ми детски книги.

206759_bКак създаваш сюжетите и героите си?

– За мен сюжет и персонаж вървят ръка за ръка, понякога единият е водещ, но другият го следва съвсем отблизо. С „Многото светове на Алби Брайт” имах идеята за Алби и концепцията на сюжета от самото начало и знаех точно как ще свърши книгата. Беше въпрос на доста работа обаче да развия различните етапи от пътешествието на Алби в търсене на майка му. Беше малко на принципа на матрьошките да разгърна сюжета, с различните му части, загатващи и ехтящи една в друга, докато Алби пътува из паралелни светове. Когато приключих с писането на първата чернова на книгата, открих, че структурата ù всъщност отразява петте нива на скръб, през които психиатрите твърдят, че преминава човек, когато изгуби някого. Този елемент се доизбистри при изграждането на персонажа на Алби във втората чернова. Преди описвах историите си в нелепо количество детайли, но сега само ми трябва силно усещане за основната нишка и започвам да пиша.

Ако намериш машина, с която да можеш да пътуваш между паралелни вселени, кой момент от нашата вселена би променил и защо?

– Ако веднъж започнеш да мислиш за съществуването на паралелни светове, животът може да стане главозамайващ. Ако в тази вселена пресичаш натоварена улица и на косъм ти се размине да те блъсне автобус, шансовете да завършиш залепен като пица за шосето в някой паралелен свят са много големи. Всичко, което би могло да се случи, се случва някъде. Може би художествената литература е живото предаване, което стига до нас от някой паралелен свят. Така че ако можех да пътувам между вселените, бих избрал тази, в която тъкмо съм спечелил литературна награда.

Има ли важно посление в книгата ти, което искаш читателите да уловят?

– Не би ми харесало да се гледа на „Многото светове на Алби Брайт” като на поучителна книга. По-скоро целта ù е да повдига големи въпроси, а не да отправя послания. Въпреки, че Алби пита баща си дали вярва в Рая, това не е опит да изправя науката срещу религията, интересува ме повече как историите ни помагат да разберем света около нас с всичките му чудеса и възможности, но и с неизбежната му болка. Може би някой от читателите на книгата е изгубил родител точно като Алби или е бил изправен пред ситуация, която да му се е искало да промени. Надявам се, че „Многото светове на Алби Брайт” ще помогне на читателите да видят, че не са сами и ще им даде сила и надежда за бъдещето.

Превод Кристина Цонева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *