Лира Литературно-рекламна Агенция
Джон Банвил е ирландски писател, автор на 16 романа, включително „Морето”, с който спечели наградата Man Booker през 2005 г. Сред останалите му отличия е наградата Франц Кафка. Последната му книга на български „Древна светлина“ се появи съвсем скоро и очарова читателите – а това са книгите, които го оформят като писател:
Катехизиса на Католическата църква
Не твърдя, че се радвам на присъствието на Катехизиса в живота ми, но със сигурност той ме превърна от безстрашен малък дивак в праведен християнин, което със сигурност е значимо за същността ми. Тези църковни наставления и текстове се отразиха върху всичко. Със сигурност те преизвикаха объркване, което е неизбежно, когато за първи път с тях се сблъска едно 7-годишно дете. Например дълго време мислех, че прелюбодейството (на английски „adultery“) е присъщо само за възрастните („adults“). Но свещениците бяха винаги на разположение да обяснят всичко. Еко можеше само всичко да е вярно…
„Дуински елегии“, Райнер Мария Рилке
Прочетох елегиите за първи път в началото на 70-те години в стар превод. И изведнъж усещането ми какво е поезията и какво може тя да постигне се промени. Първото изречение от първата елегия ме разтърси като творец и дори още по-дълбоко – като човек: „Кой би ме чул, ако викнех, из вашето войнство ангели?“
„Портрет на една дама“, Хенри Джеймс
Ако Рилке промени виждането ми за поезията, то този прекрасен роман напълно трансформира разбирането ми за призванието на романиста. Прочетох книгата през 1973 г., когато бях отседнал близо до църквата „Санта Мария Новела“ във Флоренция. Наблизо е живял самият Джеймс, докато пише романа. Веднага осъзнах, че романът е форма, която човек може да превърне в произведение на изкуството. Джеймс взима викторианския роман, който е отпуснат и безформен, и го превръща в нещо ново и трансцедентално.
