Лира Литературно-рекламна Агенция
Защо ли? Ето поради тези няколко съвсем основателни и определено разумни причини, подсказани от www.sb.by:
1. От четенето няма полза
Истината е, че човек прекрасно може да живее без книги. Може да бъдеш любим, популярен, да постигаш успехи и да минаваш за умен, без изобщо на контактуваш с литературата. Какво като не четеш? Нищо! Това е достатъчен повод да признаем, че четенето не е необходим атрибут на живота. Далеч по-полезен от книгата може да се окаже дори фейсбук.
Има толкова по-важни сфери: работа, семейство, дрехи, покупки, приятели, храна, купони, секс, спорт. И всяка от тях, за разлика от книгите, притежава някакви плюсове. Четенето е асоциално, то няма да ти помогне да се почувстваш по-добре (по-скоро, тъкмо обратното), чрез него няма да направиш впечатление. Защо да губиш време за занимание, което не ти дава нищо, след като можеш да вършиш много по-смислени неща?
2. Четенето отнема много време
Филмът е час и половина. Епизодът от сериала: 30-55 минути. Едно отиване в кръчма: шест часа, плюс евентуален махмурлук на сутринта. Вестникът: час. Музиката: може да звучи като фон и изобщо не отнема време. А книгата? За да прочетеш един роман е необходимо да отделиш минимум два-трийсет часа! Кой днес ще намери толкова време?! Това просто физически е невъзможно: цял ден седиш в службата, връщаш се като пребито псе в къщи, отиваш да пазаруваш, после трябва да сготвиш нещо, да обърнеш внимание на партньора си, на децата, на домашните любимци. Към полунощ вече тотално си сдал багажа и с последни издихания успяваш да извадиш от хладилника бутилка бира и половин час да посменяш каналите на телевизора, докато с другата ръка прелистваш фейсбук. Ако е станало чудо и децата са отишли при баба си (ама колко пъти да стане това – максимум три-четири в месеца), тогава през това блажено време естествено се замъкваш някъде с приятели, на кино, може дори на мач, или си поиграваш на някоя компютърна игра. Всичко друго отнема по-малко време от книгата. Сметката е от проста по-проста.
3. Четенето изтощава
Още от началното училище знаем, че четенето е жива мъка. Средните и горните класове само потвърждават тази печална истина – можеш да си отдъхнеш едва след матурата. Да се освободиш от списъците с книги, от ненужното познаване на героите в тях, от есетата, от съчиненията с интерпретация на стихотворения и контролните за литературните епохи. Кой нормален човек иска да се върне в този кошмар?
Четенето е изключително уморително занимание. То не само отнема много време (вж. т. 2), но и изисква съсредоточаване върху една-единствена дейност, тишина, спокойствие, уединение и отказ от всички отвличащи вниманието предмети като компютър и телефон.
Затова побеждава интернет: остроумни коментари, статии не по-дълги от един абзац и естествено картинки. Освен това – и филми. Най-добре – едновременно в няколко отворени прозореца, плюс отворен чат и включен музикален плейър. Ето това е да почувстваш, че живееш на шест! При такъв многоцелеви начин на съществуване четенето на книги си е направо някаква аскеза, умъртвяване на плътта. Още от училищния чин всичко друго е по-приятно от тази книжна власеница.
4. Четенето е неизгодно
Не става дума да ти плащат за прочетените книги. Просто има други видове дейности, които дори косвено могат да увеличат финансовите ти ресурси. На купоните се запознаваш с нови хора, от което може да се породи ползотворно сътрудничество. В социалните мрежи формираш имиджа си, а това може да се окаже много важно за живота ти занапред: теб те виждат, оценяват и могат да ти предложат добра работа.
Има смисъл дори в това да идеш на кино: там отиваш с познати, с които споделяш впечатленията си от филма или най-малкото – оправяш си настроението. С музиката е същото, особено с танцовата или с популярните хитове: можеш да потанцуваш, да попееш в караоке, да се харесаш на някого (най-често – на себе си).
А как да се похвалиш с някоя книга? Много малко вероятно е някой от познатите ти да е чувал точно за тази, която току-що си прочел, камо ли пък и той да я е чел. Съвсем друго нещо е примерно последният епизод от „Твоят мой живот”: него всички са го гледали, супер беше, а?
5. Четеш ли, значи си „лузър”
Четенето не е секси и намирисва на смотанячество. Читателите най-често принадлежат към една от следващите групи:
Ботаници. Те седят на първия чин, пишат си всичките домашни и рядко дават да препишеш от тях. Имат проблеми с приятелските и сексуалните връзки. Страхуват се от цигарите, алкохола и изпадат в паника, ако получат четири плюс. Тях ги мразят всички в класа, но на ботаниците не им пука, те компенсират това с възхищението на учителите и баловете от олимпиадите.
Мухльовци. Тях винаги ги освобождават от физическо заради астмата или някое изкривяване на гръбнака. За разлика от ботаниците обаче, никога не ядат бой, защото притежават изумителната способност да се изпаряват, стане ли напечено, и забравят моментално за астмата, трябва ли да си плюят на петите. В женски вариант това са ревлите, пъзлите и лиглите.
Извънземни. С тях никой не се познава, никога не са чували гласа им, не знаят как се казват. Приятели са им само други извънземни, които също никой не познава. Техните удивителни интереси и изключителни способности (особено в области като информатиката или математиката) прогонват всеки потенциален любопитко.
Книжен червей. Това са хора, за които е попълнен специален формуляр в библиотеката. Отличителен белег: винаги имат при себе си поне пет кила книги. Жилищата им служат не за обитаване, а за складиране на книжните им колекции, затова най-голямата им трагедия е, ако се наложи да се местят. Те маниакално се стремят да увеличат библиотеката си и като смахнати купуват всичко книжно, което още го няма на домашните им лавици. Смеят се презрително, когато ги попитат: „Ти всичко това чел/а ли си го?”
Студенти-филолози. Всичко от гореизброеното, плюс фрустрацията, че колкото и да се стараят, никога няма да станат Толстой или Маркес.
Резюмирайки казаното дотук: в свят, където всяко действие трябва да носи полза, където времето е пари, а човек струва толкова, колкото от тях е успял да натрупа, четенето става безсмислено. Затова нека тези хора си живеят в обкръжението на ценените от тях предмети, на своите несъкрушими принципи и на чувствата, които не са в състояние да опишат. Нека те вярват в това, което виждат, и да слушат тези, които им разказват как всъщност стоят нещата. Нека участват в тази неспирна надпревара, само нека не задават никакви въпроси. Впрочем, какви ли въпроси биха могли да зададат? Те не познават никакви алтернативи.
Благодарение на това ще умрат щастливи в рамките на съществуващата система. Те не познават мъките на самостоятелното мислене, терзанията, свързани с опознаването на собственото си „аз” и света, и никога няма да проумеят, че съществуват различни гледни точки и широка перспектива. Нека и занапред попълват редиците в овчите стада. Това никому не вреди. Дори помага − на тези, които ги управляват.
Това са просто едни празни мисли на един нещастен човек. Някой си е решил, че щом не харесва да чете, е по-добре ДА ИСКАРА ЧЕТЯЩИТЕ НЕНОРМАЛНИ. Авторе, какъв ти е проблема?!? Обосновката ти е неправдоподобна. И мнението ти е неправилно. ЗАЩО??? Щом ми харесва да остана на тихо с книгата, трябва да съм лузър или извънземно, или ботаник, или книжен червей или например…мухла?! ЗАЩО?!? Ти като ходиш по купони или се напиваш…защо аз не мога да те нарека неблагонадежден, човеко? Защо?? Защото на хората не трябва да се слагат етикети!!! Точно пък ти ще ми казваш каква да бъда и какво да правя. Не искам това да прозвучи като хейтърърски коментар, но не ми хареса статията от погледа на един четящ човек!!
Много ми се иска са разбера името на човека/хората, който/ито е/са написал/и това!!! 😂
Не издържах да прочета статията до края, защото си мислех, че просто е някаква шега. Погледнах последните няколко изречения с надеждата да прочета нещо като „приятели, ето как бедно разсъждават нечетящите хора“. Е, нямаше го.. Човешката простотия дъно няма.