Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателят Алегзандър Маккол Смит отвори една много стара, но продължаваща да остава без отговор дискусия, пише британският „Телеграф”. Става въпрос за това как е най-правилно да се подреждат книгите по рафтовете на домашната библиотека. Авторът на поредицата „Дамска детективска агенция №1” поискал мнение от 4 700-те си последователи в социалната мрежа „Туитър”. Предложенията на потребителите били най-разнообразни.
Смит предварително отрича подреждането по азбучен ред, наричайки го обсебващо и натрапчиво. Разделянето на мъжки и женски автори също не му се нрави. Писателят го определя като „превзета Викторианска система”.
Един от последователите му пише: „Произволно е най-добрият начин. В противен случай губиш онези невероятни моменти, когато изненадващо намираш дадена книга”. Друг предлага първо по жанр, а след това по цветове и оформление на кориците.
Някои са използвали възможността да се оплачат от свои неволи, свързани с тази тема. „Моята съпруга ми позволява да държа на рафтовете само книги, чиито цветове пасват на интериора на стаята”, жалва се последовател на писателя.
Други предложения са по дата на купуване, по цена и т.н. Има и такива, които тотално отричат всички системи на подреждане.
Алегзандър Маккол Смит също дава идеи: „Можете да сложите книги, които няма да прочетете на един рафт, на друг такива, които се надявате да прочетете. А също така и „рафт на вината” – място за книги, които не искате дори да отваряте, но трябва да прочетете”.
Разбира се, темата за електронните издания отново не е подмината. Потребител подхвърля къде на шега, къде сериозно – „Да си се замислял да си вземеш „Киндъл”?”.
Алегзандър Маккол Смит е шотландски писател, роден през 1948 г. Той пише криминални и детски романи, както и академични трудове. Най-популярен е със серията си „Дамска детективска агенция №1”. 6 книги от поредицата са преведени на български. Българският читател го познава още от „Морал за красиви момичета”, „Португалски неправилни глаголи”, „За употребата на комплиментите” и др.
Книгите на Алегзандър Маккол Смит тук
Беше ми интересно да разбера, че много хора изпитват колебание в подредбата като мен. Дразнят ме книги, подредени „под конец“. Дори предпочитам да не са все по размер, на места да са неравно подредени (нищо, че има понякога разнобой високо-ниско), защото така се усеща „движение“ на рафта. Дразнят ме и хора, които припадат, ако им се стори, корицата на някоя книга е леко протъркана или е пожълтяла на места от времето. Хора, които четат книгите полузатворени от страх, че след четенето няма да изглеждат нови – смешни са. Книгите са за четене, книгите са, за да ги „скъсаме от четене“ (да не се приема съвсем буквално), а не за красота по полицата. Това не означава да се отнасяме палачорски с тях.
Подреждам ги най-често по издателства. Така най-лесно намирам каквото ми трябва, защото приблизително знам кой какво издава. Също си имам „рафт на вината“, но не знаех, че се нарича така ).