Начало / България / Бойко Ламбовски – поет на април в Столична библиотека

Бойко Ламбовски – поет на април в Столична библиотека

boikoПоет, публицист, преводач, есеист, белетрист и журналист, Бойко Ламбовски е едно от емблематичните имена в съвременната българска литература, известен също и с многобройните сценични представяния на поезията си. На 24 април (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб към Столична библиотека (пл. „Славейков“ 4) той ще изнесе рецитала „А аз само така – минавам“. За автора и неговото творчество ще говори проф. Владимир Трендафилов, водещ на вечерта ще бъде Петър Чухов. Входът е свободен, а читателите на Столична библиотека могат да се запознаят с книгите – авторски и преводни – на Бойко Ламбовски, които са на разположение, изложени във витрини на втория етаж в направление „Обслужване”.

Бойко Ламбовски е роден на 13 март 1960 г. в София. Завършил е Френска гимназия в родния си град, следвал е психология в Софийския университет, дипломирал се е в Литературния институт „А. М. Горки“ в Москва през 1987 г.

Работил е като журналист и преводач на свободна практика, като преподавател по литературно майсторство в Студентския дом на културата, като директор на Националния център за книгата в министерството на културата, като редактор в различни вестници и списания. Сега работи като завеждащ отдел „Култура“ във всекидневника „Сега“.

Пише поезия, есеистика, публицистика, проза, литературна критика, сценарии, фейлетони. Занимава се и с преводачески труд, превежда главно от френски и руски.

Издал е девет книги с поезия, една с публицистика и есеистика, една с проза (разкази) и една книжка за деца. В негов превод са излезли над 15 издания, между които книги от Йосиф Бродски, Робер Деснос, Николай Гумильов, Соломон Волков, Ги дьо Мопасан, Жан дьо Лафонтен, Андрей Вознесенски.

Сред получените от него награди са Годишната награда на Съюза на писателите за книгата с публицистика „Глупак в подлеза на света“ (2007), „Златен ланец“, в-к „Труд, за поезия (1996, 1999, 2000, 2008), Националната награда „Гео Милев“ – за цялостен принос в изкуството (1997), „Дървената роза“ на фонд. „Янко Сакъзов“  за книгата с поезия „Ален декаданс“ (1993), Националната награда „Владимир Башев“ за дебютна книга с поезия – „Вестоносец“ (1987) и др.

Стихотворението му „Каменоделство“ в превод на френски, фламандски и английски език бе избрано да бъде напечатано по стените на метрополитена в Брюксел, в рамките на фестивала „Транспоези“.

Председател (от 2013 г.) е на българския П.Е.Н.-център. Дългогодишен член на журитата на литературната награда „Хеликон“. Женен е, има син, роден през 1997 г.