Лира Литературно-рекламна Агенция
Всичко тече, всичко се променя и не можем да влезем два пъти в една и съща река, казал го е Хераклит. Човешката природа е непостоянна, знанието обаче − трайно. Повод за размисъл и за четене ни дава днешният 14 март, Световен ден на реките, който преди това бил известен с името Световен ден на борба срещу язовирни стени за реки, вода и живот.
В Световният ден на реките е добре да отворим книга, свързана с опазване на околната среда, шарен пътеводител или да преживеем на страниците екстремен спорт − по поречието на Амазонка например, това ще кали тялото и духа ни. Ако скочим по-дълбоко, можем да си спомним кръста, който на Йордановден смелчаци вадят символично, за да усетят кръщението господне. Или да надникнем в балканската литература, да речем в роман на Иво Андрич, където мостът се явява връзка между културите.
Реката е място за вътрешно съзерцание и освобождаваща сила, както при Паулу Коелю в „Край река Пиедра седнах и заплаках“. Но имаме и български находки по темата – книгата на Емил Андреев „Стъклената река“ , романът „Една и съща река“ на Здравка Евтимова, „Речни духове“ на Димитър Шумналиев, есеистичният сборник на Иван Голев −“По дигата“.
Толкова лагуни, заливи, спомени, чувства, асоциации в куп модерни и класически шедьоври са наречени на Сена и Париж, на Карловия мост в Прага, възпяват Венеция, изградена върху дървени подпори на Канале Гранде, изплуват от американската река Хъдсън, край която се издига Ню Йорк.
Нека на 14 март се понесем с книгите по течението на Хеликон. Защото и книжарниците ни са като реки, понякога преливат, друг път текат тихо и равномерно, но никога не излизат от коритото си. Ако в началото през 1998 г. 10 000 души от цял свят изпращали писма за защита и пречистване на реките, днес ни се ще да вярваме, че са милиони. Затова посрещаме своите клиенти и приятели с избрани заглавия –
