Начало / Критика / Насъщни и тайнствени истории

Насъщни и тайнствени истории

Любина ЙОРДАНОВА

171884_bГръцка митология, християнска религия и балканска история се преплитат и узряват в детското въображение на Теофано Калояни, която след години пресътворява чутите от баба си приказки във великолепния сборник „Смъртта на рицаря Челано и други истории”.

Написани са с такава неподражаема изящност, поетичност и ритмика, че ти се иска да ги препрочиташ на глас, да ги пееш, за да научат всички за рицаря Челано и неговата смърт, за черния корал, за Мъртво море, за голите охлюви, за Адам и Ева, за Свети Георги и змея, за купола, за Килкис, за менадите и за змийското яйце.

Истории, стари колкото света, написани с необятно въображение и талант, те преобръщат всички вечни мистерии, за да ги обяснят наново и да те запленят безвъзвратно.
Насъщни и тайнствени, те носят необяснима светлина и радост.

Теофано Калояни е златна находка за българския книжен пазар, въпреки че отдавна е утвърдена гръцка писателка. Дебютната ѝ книга „Смъртта на рицаря Челано и други истории” е вдъхновена от баба ѝ, която е родена в Пловдив през далечната 1906 г. и оказва огромно влияние върху живота ѝ.

А преводът на Здравка Михайлова е разкошен!

Из „Охлювите“
И така, две са създанията, отклонили се от Божия план за сътворението на света: човекът и голият охлюв. А като не могли да намерят по-добро решение за това отдалечаване от първоначалния замисъл, за осакатеността и носталгията по някакво вечно непостижимо, различно състояние, тези същества нарекли срама от това, че нещо им липсва, „голота“.
Голият охлюв много пъти се опитвал да се вмъкне в празни черупки и да се превърне в нормален охлюв, но напразно. Черупките се плъзгали по повърхността му като чужди ризи, размеквали се или веднага се разваляли. Вече от години той не прави никакъв опит да прикрие голотата си и да забрави, че му липсва черупка.
Човекът пък, напротив, се опитва по хиляди начини да прикрие голотата си и да забрави, че му липсва черупка. С дрехи, с чужди кожи, с гримове и бижута, с думи като красота и младост – неща, за които животните напълно нехаят.
За разлика от животните, той много добре знае какво означава да си се отклонил от първоначалния план. Това означава студ, глад и страх, означава да взимаш назаем чужди черупки и да казваш, че си станал някой друг, означава да се скиташ бездомен, немил-недраг по друмищата и да спиш в чужда постеля. И само в неделните си сънища, тоест всеки седми ден, да живееш и да се радваш на живота, с който на шестия си се разминал за малко – само за няколко часа.

Из „Менадите“
Често пъти са ме питали каква бих искала да бъда, ако не бях аз; и още толкова пъти каква съм искала да стана, когато съм била малка. И аз винаги давах един и същ отговор: дърво.
Исках да стана дълбоко вкоренено в земята дърво, което да не се лашка от място на място, да не вижда невиждани неща и да го населяват птици вместо мисли. А друмниците да си спомнят за него, за да не изгубят пътя, но никога, ама никога, то да не си спомня за пътниците…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *