Лира Литературно-рекламна Агенция
Един от начините да се гледа на бежанците е като на хора, които са избягали от ужасна ситуация и търсят държава, в която да изградят живота си наново. Как те могат да пристигнат в държавата и как в последствие да допринесат за обществото и културата й е допълнителен въпрос. Но имаме възможност да погледнем назад и в светлината на последните събития в САЩ да разгледаме въпроса от литературна перспектива. Често бежанците успяват да се отблагодарят по изключително достоен начин на новата си родина.
Много са примерите за значими произведения на изкуството, създадени през 20 век от бежанци в Америка. Това е извадка от в. „Ню Йорк Таймс“, съдържаща 25 от най-значимите литературни творби, създадени от бежанци в САЩ:
Бертолд Брехт, „Удържимият възход на Артуро Хи“ (1941)
Родина: Германия
Причина за бягство: Бяга от нацистите в Дания през 1933 г., а през 1941 г. – в САЩ.
Брехт имал намерението сатирата му за безмилостния чикагски мафиот да се играе на американска сцена. В пиесата той се присмива на Адолф Хитлер, както и на всеки нацист. Образът на налагащият се популист, който е склонен на бурно публично говорене и едновременно с това на инвазия в личното, е централен в съзнанието на Брехт през периода на военното му изгнаничество.
Ханс Аугусто Рей и Маргарет Рей, „Любопитният Джордж“ (1941)
Родина: Германия
Причина за бягство: Те са германски евреи и първо бягат от Хамбург в Базел, след това във Франция, а през 1940 г. и в САЩ.
Палавата маймунка, която успява да се забърка във всякакви неприятности, се ражда в съзнанието на Ханс Аугусто и Маргарет Рей, докато се опитват да избягат от нацистите – първоначално към Франция със саморъчно направени велосипеди. Със себе си те пренасят ръкописа на първоначално наречения Зозо, а впоследствие кръстения Джордж персонаж.
Карл Полани, „Великата трансформация“ (1944)
Родина: Австрия
Причина за бягство: С възхода на нацистите социалисти като Полани били застрашени, поради което той първо избягал във Великобритания през 1933 г., а по-късно – във Върмонт, САЩ.
Полани се установява в САЩ и преподава в колежа Бенингтън, като работи над най-важния си труд, който разглежда връзката между индустриалната революция и възхода както на комунизма, така и на фашизма. Но капитализмът, според него, не възниква спонтанно, той изисква огромни усилия и планиране от страна на държавата.
Томас Ман, „Доктор Фаустус“ (1947)
Родина: Германия
Причина за бягство: Като противник на Хитлер Ман емигрира в Швейцария през 1933 г., а през 1939 г. – в САЩ.
По време на изгнаничеството си в Калифорния Ман налага легендата за д-р Фауст в контекста на възхода и падението на нацистка Германия. Главният му герой е композитор, сключил сделка с Мефистофел в замяна на творческа слава. Но в замяна полудява, което се превръща в алегория за Германия.
Теодор Адорно, „Авторитарната личност“ (1950)
Родина: Германия
Причина за бягство: След като е уволнен от преподавателското си място през 1932 г. от нацистите, Адорно заминава да учи в Оксфорд, а през 1938 г. се мести в САЩ.
Адорно разглежда какви видове личности са податливи на фашисткото влияние. Базирайки се на Фройд, той развива теорията, че това са хора, тормозени от родителите си и търсещи одобрение и авторитет в лицето на режима.
Хана Арендт, „Тоталитаризмът“ (1951)
Родина: Германия
Причина за бягство: Тъй като е германска еврейка, бяга в Париж, където помага на други бегълци. С идването на режима от Виши тя е определена за враг, но успява да емигрира в Ню Йорк през 1941 г.
Подобно на останалите емигрирали германски евреи от нейното поколение, Аренд се фокусира върху въпроса защо демократичните институции се сриват за сметка на авторитаризма. В своя основен политически труд тя прави дисекция на нацизма и сталинизма като нов тип политически режими, които използват терора и страха, за да получат подчинението и съгласието на населението.
Лео Строс, „Естествено право и история“ (1953)
Родина: Германия
Причина за бягство: Строс учи във Великобритания, когато нацистите идват на власт, и директно заминава за САЩ през 1937 г.
В шест лекции, изнесени в Чикагския университет, Строс представя гледната си точка за т.нар. модерно нихилистично отхвърляне на класическата философия. Неизменните истини на Платон и Аристотел трябва да се оценят отново, а обръщайки се отново към тези философи, ще видим много по-ясно разликата между правилно и грешно в етиката и политиката.
Владимир Набоков, „Лолита” (1955)
Родина: Русия
Причина за бягство: Набоков произхожда от аристократично семейство, което бяга от болшевишката революция и живее в различни европейски държави. Мести се в САЩ през 1940 г., където започва работа като ентомолог към Музея на зоологията на Харвардския университет.
В своя най-известен и противоречив роман Набоков разказва историята на Хумберт Хумберт – мъж, обсебен от младото момиче Лолита. Книгата представя Хумберт на дълго пътуване в утоляване на по същество незаконната си любовна страст. Текстът представя наблюденията на Набоков над Америка, която все още е нова и вълнуваща за него.
Исабел Алиенде, „Къщата на духовете” (1982)
Родина: Чили
Причина за бягство: Алиенде бяга във Венецуела през 1973 г., след като преврат сваля от власт социалиста и неин чичо Салвадор Алиенде. Мести се в Калифорния в края на 80-те години на 20 век.
Представяйки обстоятелствата около собственото си изгнаничество, Алиенде използва дебютния си роман, за да разкаже сагата на няколко поколения в неназована държава, напомняща Чили. Виждаме разрушаването на демокрацията и въздигането на диктатор, който се опитва да елиминира опозицията. „Исках да покажа, че животът се върти в кръг, събитията са свързани, а историята се повтаря без начало и край.”
Чеслав Милош, „Звънци през зимата” (1985)
Родина: Полша
Причина за бягство: След като оцелява през Втората световна война и се включва в следвоенното комунистическо правителство на Полша, през 1951 г. Милош емигрира, а през 1960 г. се заселва в САЩ.
Полският поет и нобелов лауреат за литература издава стихове, в които разглежда мистерията на съществуването и невъзможността да се разбере напълно човешката природа. В текстовете си той улавя късчета от изгнанието си, от отчуждаването и от живота в изолация.
Йосиф Бродски, „По-малко от единица” (1986)
Родина: СССР
Причина за бягство: Бродски е съден и вкаран в психиатрична клиника заради дисидентските си убеждения е изгонен от СССР през 1972 г.
Бродски е поет, но в есетата си той разглежда политиката литературата и собствения си опит в изгнание. За него поезията е „най-демократичният акт”, а индивидуалността е това, което прави писателя важен контрапукт на управлението.
Нурудин Фара, „Карти” (1986)
Родина: Сомалия
Причина за бягство: В средата на 70-те години на 20 век пише за живота под тираничния режим на диктатора Мохамед Сиад Баре.
В първата част от своята трилогия Фара разказва историята на млад мъж, израснал като сирак в Могадишу и измъчван от нуждата да отмъсти за смъртта на баща си в страна, откъсната от традиционното си минало и захвърлена към бъдеще, изпълнено с насилие.
Ариел Дорфман, „Смъртта и момичето” (1990)
Родина: Чили
Причина за бягство: Дорфман е съветник на сваления от власт социалистически лидер Салвадор Алиенде и е принуден да емигрира през 1973 г.
В пиесата, представляваща план за отмъщение, Дортман показва конфронтацията между жена, измъчвана от режим в Латинска Америка, и мъчителя й. Ролите се обръщат и тя го измъчва, но не е сигурна – това ли е мъчителят й, дали не допуска параноидна грешка? В този объркан разказ са преплетени чувствата на Дорфман към изкуплението.
Рейналдо Аренас, „Преди да падне нощта” (1992)
Родина: Куба
Причина за бягство: Осъден заради писането си, той успява да емигрира в САЩ през 1980 г.
Публикувани след самоубийството му през 1990 г., мемоарите на Аренас разказват цялата му история от бедните му младежки години до решението му да сложи край на живота си. Но те разказват и за политическите разочарования и болката от изгнанието. Аренас вярва в Кастро, но след като е осъден заради хомосексуалните си наклонности, той започва да губи по малко от себе си, докато накрая остава и без родина.
Кристина Гарсия, „Мечти в Куба” (1992)
Родина: Куба
Причина за бягство: Семейството й е сред първите, които напускат острова през 1961 г. след идването на власт на Фидел Кастро.
Първият роман на Гарсия представя три поколения кубинки, живеещи в изгнание и изпитващи разнообразни чувства към родината – от любов и носталгия до отвращение. За дъщерята на революционери, живееща в Ню Йорк, спомените й са свързани с изнасилване от един от последователите на Кастро: „Тя не искаше нищичко от Куба, нищо от окаяните й карнавални лъжи”.
Хенри Кисинджър, „Дипломацията” (1994)
Родина: Германия
Причина за бягство: Той е германски евреин и напуска родината със семейството си през 1938 г.
Бившият държавен секретар на САЩ обединява в най-известната си книга реалните си наблюдения върху външната политика, започвайки историческото си пътешествие от Европа на 17 век чак до годините, в които работи за президентите Никсън и Форд. Подходът, който той представя, е за постигането на стабилност чрез внимателно балансиране на световните сили. Травмиран от детството си в нацистка Германия, Кисинджър винаги промотира опазването на крехката демокрация.
Лунг Унг, „Първо убиха баща ми” (2001)
Родина: Камбоджа
Причина за бягство: Бяга от режима на Пол Пот и Червените кхмери през 1979 г., за да се озове във Върмонт.
Унг разказва за живота сред убийства и твърди, че това не е лична история, а описание на живота на всеки, живял по това време в Камбоджа. Баща й е убит и тя почти умира от глад, преди да попадне във Виетнамски бежански лагер. Историята е разказана в прав текст. Когато Унг пита баща си защо Червените кхмери са толкова жестоки, той й отговаря: „Защото са разрушители”.
Мадлин Олбрайт, „Госпожа министър” (2003)
Родина: Чехословакия
Причина за бягство: След превземането на страната от Хитлер семейството й бяга, като окончателно се установява в САЩ през 1948 г.
Олбрайт разкрива опита си като държавен секретар при управлението на Клинтън, както и пътя на семейството и като бежанци първо от Хитлер, а после и от комунизма. Тя се сблъсква и с неочакван обрат в семейната история – късно научава, че родителите й са евреи, принудени да приемат католицизма, а бабите и дядовците й са загинали в концентрационните лагери.
Динау Менгесту, „Прекрасните творения небесни” (2007)
Родина: Етиопия
Причина за бягство: Семейството бяга от комунистическата революция през 1980 г. и намира нов живот в Илинойс.
В първия си роман Менгесту представя света на имигранти и бежанци във Вашингтон, които се събират в хранителен магазин и си спомнят загубената родина, в която не могат да се върнат. „Как се очаква да живея в Америка, когато никога не съм напускал истински Етиопия?”, пита главният герой.
Исмаил Бех, „Дълъг път” (2007)
Родина: Сиера Леоне
Причина за бягство: Принуден да започне да се бие на 12 години, Бех успява да избяга с помощта на УНИЦЕФ и заживява в Ню Йорк.
Мемоарите на Бех предлагат рядка възможност да видим войната през очите на дете войник с промит мозък, държано в подчинение чрез наркотици и заплахи. Но мрачното звучене е смекчено от изкуплението накрая, а Бех успява да се измъкне. А самата книга е знак, че кошмарът може да има светъл край.
Маша Гесен, „Човекът без лице” (2012)
Родина: СССР
Причина за бягство: Семейството на Гесен е еврейско и освен религиозна свобода им е отказано и правото да емигрират. В крайна сметка са пуснати през 1981 г.
Гесен ни предлага портрет на Владимир Путин такъв, какъвто го формират дългите години работа в КГБ. Там тя открива корените на характера му, на тайнствеността и на пренебрежението към демократичните норми. Гесен представя страха си, че хората са слепи за налагания авторитаризъм, заслепени от очакванията към лидера такъв, какъвто го виждат, а не такъв, какъвто действително е.
Вадей Ратнър, „Под сянката на свещеното дърво” (2012)
Родина: Камбоджа
Причина за бягство: Ратнър и майка й бягат от режима на Червените кхмери през 1979 г., след като прекарват 4 години в принудителен труд, глад и мъчения. Преселват се в провинцията на Мисури.
Първата книга на Ратнър е дълбоко свързана със собствената й травматична биография. Тя е само на 5 години, когато режимът на Пол Пот налага терора си и от тази перспектива разказва историята, фокусирайки се върху възприятията на невинните детски очи, които трудно проглеждат отвъд всекидневните паника и изумление.
Гари Щейнгарт, „Малък провал” (2014)
Родина: СССР
Причина за бягство: Като всички евреи в СССР, Щейнгарт и семейството му са подтиснати, но им е разрешено да напуснат страната през 1979 г.
Майката на Щейнгарт вероятно с добри чувства го е наричала „малък провал”, а той приема названието. Забавният писател разказва историята си в Америка като странното ново момче. През трудностите и трусовете на еврейското училище, Щейнгарт оцелява, за да се превърне в хроникьор на абсурдистана на 21 век.
Виет Тан Нгуен, „Симпатизантът” (2015)
Родина: Виетнам
Причина за бягство: Семейството на Нгуен бяга от Виетнам през 1975 г. и първоначално живее в бежански лагер в Пенсилвания.
Огромният принос на носителя на Пулицър е, че вкарва в дебата за Виетнам гласовете на местните хора. Разказвачът, разстроен от окупирането на темата за войната във Виетнам от американските войници и политици, обяснява: „Това беше първата война, в която историята се пишеше от загубилите, не от победилите”. Романът предлага свеж поглед към война, позната до този момент само през клишетата.
Ву Тран, „Драакон” (2015)
Родина: Виетнам
Причина за бягство: Роден в Сайгон през 1975 г., само пет месеца, след като градът пада под властта на Северен Виетнам, Тран, майка му и сестра му бягат от града през 1980 г., прекарвайки 5 дни в лодка в открито море.
Първият роман на Тран не съдържа никаква носталгия по изгубената родина, защото това място е свързано само с травмата и войната. Той изправя героите си, в това число и мистериозно изчезнала виетнамка, живееща в Калифорния, срещу миналото им. Това е единственият начин за възприемане на новата американска реалност.
