Начало / Критика / За щастието като право на избор

За щастието като право на избор

Юлия ПЕТКОВА

Cover-Druga-predstava-za-shtastietoКое е по-важно за човек в служба на правосъдието – да хване виновник или да защити невинна? Странно нещо са спомените − някои хора се хранят с тях, сякаш съществуването им ги отдалечава от смъртта; други ги загърбват, за да дишат свободно през времето, което им остава. Агата, чиято представа за щастието е „по-друга”, е свързана с миналото си така, както е свързана с кожата си. Само името й е малко съмнително, но… за всички разкрития си има време.

Марк Леви, писателят с тираж 30 милиона екземпляра от книгите си, сега ни предлага „Друга представа за щастието”, шеметен роуд-роман или разказ за две жени с възрастова разлика двайсетина години, които привидно нямат нищо общо помежду си. Една изключителна история за любов, приятелство и бягство (или връщане в себе си). История, в която представата за преданост, съответно представата за лично щастие е малко ненадейна, затова пък по-ценна.

Участник в движението за защита на малцинствата и на правата на жените, Леви се връща към събитията от 60-те години на миналия век и създава една четивна и авантюристична книга, посветена на универсалната тема за свободата и гражданската отговорност. Като студентка Агата/Хана е протестирала срещу всичко. Най-вече срещу касапницата във Виетнам, политиката на Никсън и острата социална несправедливост. И като типичен представител на битническото движение е увлечена по литературата, „Вой” на Гинсбърг и джаза: „Кой можеше да си представи, че една поема ще е искрата, която ще възпламени Америка?” Това обаче в нито един момент не помътва разума й:

„В името на прекрасен идеал направихме огромни глупости. Когато си убеден, че си на страната на добрите, на страната на правото и справедливостта, нищо не те спира и можеш да извършиш ужасни неща. Такива, които излизат извън рамките на гражданското неподчинение и пораждат зло. Насилието е отрова – когато веднъж ти влезе в кръвта, става като наркотик, който разяжда мозъка ти и те кара да мислиш, че сърцето ти е непокътнато.”

През първия пролетен ден на 2010 г. Агата бяга от затвора, макар да й остават само 5 години след трийсет излежани. На една бензиностанция нахълтва в колата на стажантката по право Мили и, волно или не, я прави своя съучастница. Будна, стремглава и жадна да навакса пропуснатото време, Агата бързо разбива добре подредения свят на Мили. По време на пътуването двете жени постепенно се опознават, а няколко срещи с хора от „тайфата” на едната от тях постепенно ще извадят на показ грижливо пазена тайна.

Лесно е да свържете този женски тандем с Телма и Луиз, но авторът твърдо отрича да е търсил такава аналогия. Докато „Телма и Луиз” е история на отчаянието, „Друга представа за щастието” е история за надеждата. За смисъла да си нащрек. За свободата и всички онези неща, които трябва да браним ежедневно – защото, колкото и патетично да звучи, добруването на общността придава плътност на личното усещане за щастие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *