Начало / Критика / За щастието като право на избор

За щастието като право на избор

Юлия ПЕТКОВА

Cover-Druga-predstava-za-shtastietoКое е по-важно за човек в служба на правосъдието – да хване виновник или да защити невинна? Странно нещо са спомените − някои хора се хранят с тях, сякаш съществуването им ги отдалечава от смъртта; други ги загърбват, за да дишат свободно през времето, което им остава. Агата, чиято представа за щастието е „по-друга”, е свързана с миналото си така, както е свързана с кожата си. Само името й е малко съмнително, но… за всички разкрития си има време.

Марк Леви, писателят с тираж 30 милиона екземпляра от книгите си, сега ни предлага „Друга представа за щастието”, шеметен роуд-роман или разказ за две жени с възрастова разлика двайсетина години, които привидно нямат нищо общо помежду си. Една изключителна история за любов, приятелство и бягство (или връщане в себе си). История, в която представата за преданост, съответно представата за лично щастие е малко ненадейна, затова пък по-ценна.

Участник в движението за защита на малцинствата и на правата на жените, Леви се връща към събитията от 60-те години на миналия век и създава една четивна и авантюристична книга, посветена на универсалната тема за свободата и гражданската отговорност. Като студентка Агата/Хана е протестирала срещу всичко. Най-вече срещу касапницата във Виетнам, политиката на Никсън и острата социална несправедливост. И като типичен представител на битническото движение е увлечена по литературата, „Вой” на Гинсбърг и джаза: „Кой можеше да си представи, че една поема ще е искрата, която ще възпламени Америка?” Това обаче в нито един момент не помътва разума й:

„В името на прекрасен идеал направихме огромни глупости. Когато си убеден, че си на страната на добрите, на страната на правото и справедливостта, нищо не те спира и можеш да извършиш ужасни неща. Такива, които излизат извън рамките на гражданското неподчинение и пораждат зло. Насилието е отрова – когато веднъж ти влезе в кръвта, става като наркотик, който разяжда мозъка ти и те кара да мислиш, че сърцето ти е непокътнато.”

През първия пролетен ден на 2010 г. Агата бяга от затвора, макар да й остават само 5 години след трийсет излежани. На една бензиностанция нахълтва в колата на стажантката по право Мили и, волно или не, я прави своя съучастница. Будна, стремглава и жадна да навакса пропуснатото време, Агата бързо разбива добре подредения свят на Мили. По време на пътуването двете жени постепенно се опознават, а няколко срещи с хора от „тайфата” на едната от тях постепенно ще извадят на показ грижливо пазена тайна.

Лесно е да свържете този женски тандем с Телма и Луиз, но авторът твърдо отрича да е търсил такава аналогия. Докато „Телма и Луиз” е история на отчаянието, „Друга представа за щастието” е история за надеждата. За смисъла да си нащрек. За свободата и всички онези неща, които трябва да браним ежедневно – защото, колкото и патетично да звучи, добруването на общността придава плътност на личното усещане за щастие.

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...