Сузан Спрьор от “Дойче Веле” се впуска в дълбините на манията по популярните персонажи.
Каубои и индианци в Германия от 70-те
Почитател на „Винету“ съм, откакто за първи път чух аудио версията на историите от Дивия Запад, описани от Карл Май. Седях и слушах как немският инженер Олд Шетърхенд се впуска в приключенията си, докато строи влакова линия през страната на апахите. Там той се запознава с племето и става кръвен брат с Винету, на чиято страна застава в борбата за правата на коренните жители. Когато като деца играехме на каубои и индианци, аз винаги избирах ролята на Винету, който предпочиташе да повали враговете си в безсъзнание, вместо да ги убие в името на кода на честта на кръвните братя. С най-добрия ми приятел си срязахме палците, за да станем кръвни братя. И обожавахме историите за Винету точно както поколението преди нас. Легендарните филми по книгите на Карл Май предшестваха възхода на аудио книгите от 70-те и бяха с участието на френския актьор Пиер Брис в ролята на Винету и бившия Тарзан Лекс Барке като Олд Шетърхенд. „На Коледа през 1962 г. гледах „Съкровището от Сребърното езеро“, спомня си уредникът на архивите на Карл Май Микаел Петцел, „Не можете да си представите какво влияние имаше върху нас във време, в което нямаше Бийтълс и Джеймс Бонд. За времето си филмът беше много модерен и ни отведе в напълно непознат свят“.
Карл Май: престъпникът мечтател, превърнал се в писател
Дивият Запад от романите на Карл Фридрих Май (1842-1912) има малко общо с реалността на автора. Първата книга за Винету е публикувана през 1875 г., когато той само е чел за Америка. В нея Май разказва от първо лице и се превъплъщава в Олд Шетърхенд (в романите му за Азия той е Кара Бен Немзи), мечтаейки да избяга от собствения си нещастен живот. Обвинен в измама и кражба, той е уволнен от длъжността учител и пратен в затвора. Създателят на Винету е син на беден тъкач, а 10 от 13-те му братя и сестри умират скоро след раждането, но той става най-успешният юношески писател в Германия. Това, което той нарича „дневници от пътешествия“, пасва идеално на обществения дневен ред по онова време. „През 19 век много хора имат роднини в Северна Америка и се интересуват от страната“, споделя Петцел. Но това, че измисленият свят няма много общо с реалността, изобщо не ги притеснява. „Дневниците“ на Карл Май са продадени в над 200 млн. копия и въпреки че книгите му са преведени на над 40 езика, те си остават най-популярни в Германия. Списъкът с известни почитатели на Карл Май включва писателя Карл Цукмайер, бившите германски президенти Теодор Хойс и Роман Херцог, бившия канцлер Хелмут Кол и телевизионния водещ Томас Готшалк.
Бил ли е Хитлер сред феновете?
Немският диктатор също харесва книгите на Карл Май, ако се съди по вестникарска публикация от 1933: „На рафтовете му с книги има политически публикации, книги за управление, здравни брошури и такива за отглеждане на немски овчарки. Както и сериите на Карл Май“. Няма снимки, които да доказват съдържанието по книжните рафтове на Хитлер, а и по това време пресата била под контрола на нацистите. Но според историка Йоаким Фест, написал биографията на Хитлер, който наистина четял приключенията на Винету. Твърди се, че той дори ги препоръчвал на генералите си, въпреки че това не е потвърдено.
Следвоенните германци искали по-добър имидж
Признавам, че като дете намирах по-късните истории на Карл Май за леко скучни, все пак исках да се боря с лошите. Когато става въпрос за дефиниране на добро и лошо, децата имат нужда от ясно разграничение. Дори след като израснах периода „Винету“, продължих да се интересувам от коренните жители на Америка. Изучавах митовете им и четях спомени за ужасното подтисничество, на което са били подложени. Когато през 90-те години пътувах до САЩ за доклад към Института Смитсониан, посетих Националния музей на американските индианци в Ню Йорк. Една жена ми разказа, че германците често идват с позитивна нагласа за коренното население благодарение на Винету, историите за когото нямат много общо с реалността.
Карл Май е практически непознат в САЩ. Интересът към „Винету“ през 60-те в Германия има общо с историята, твърди Микаел Петцел: „След Втората световна война германците искат да са добрите, а Олд Шетърхенд е точно такъв. Той отива в чужда страна, където се бори за правосъдие.“
Немският Хари Потър
Историята за Винету е модерна приказка, немският вариант на „Хари Потър“ или „Властелинът на пръстените“. Тя преживява много през годините, дори е пародирана. За Коледа немската частна телевизия RTL пък пусна филм в три части по трите романа за Винету с бюджет от 15 млн. евро. Остава само да се разбере дали ще има същото влияние върху новото поколение.