Начало / Автори / Майн Рид ухае на детство

Майн Рид ухае на детство

Отбелязваме с почит годишнината на един от книжните тигри едно време
20732661864

ВСЯКО ХЛАПЕ ОБОЖАВАШЕ МАЙН РИД. За да сме съвсем честни, го поставяме в тройката – заедно с Карл Май и Жул Верн. Ама вижте, и имената им си приличат – и тримата притежават име и фамилия с по една сричка. Това ако не е съвпадение…

Заслугите на Майн Рид са наистина много – той е човекът, който създаде образи като Оцеола, Белия вожд, но също и Жълтия вожд, гаучото Гаспар или пък пълзачите по скали.

Честно казано, едно време приемахме книгите на Майн Рид като едно безкрайно приключение, но вече поотраснали, може да съзрем в тях много социална проблематика. Смята се, че е написал 22 повести за деца и 28 романа за възрастни. Връх в кариерата му е „Конникът без глава“… Направо настръхваме, само като произнесем заглавието на тази книга!

Знаете ли, че поне по едно Майн Рид прилича много на Александър Дюма. Всъщност, повече от едно, ако броим приключенския характер на създаденото от тях. Но е факт, че Майн Рид, досущ като Дюма, бил голям прахосник. Огромните харчове често са го поставяли направо в невъзможно положение.

Thomas_Mayne_Reid_Sign

Самият той се забърква в невероятни каши – например, пътува за Щатите, за да стъпи на крака, но се замесва в Гражданската война. На всичко отгоре вече е участвал в Мексиканската война, където е раняван. Досущ като в романите му, няколко пъти е бил обявяван за мъртъв.

Накрая явно е улегнал, защото зарязва всичко и се занимава със земеделие. От индианци, та до артишок в семейната ферма – и така може да се проследи пътя му на тая земя.

Наричат го „най-добрия приятел на младежите в Англия и САЩ“, кратко, но изключително точно признание за свършеното от него. В общи линии, всички, които са чели книгите на Майн Рид като юноши, тийнейджъри или просто пубертети, са открили един нов и завладяващ свят. Заради всичко това му благодарим!

Спомен за Майн Рид от Краси Проданов

Прочетете още

8bb356de1f5c78a73cb51354a4537210

Църкви, забравили за Бога

Сакрални в миналото, сега са повече атракцион Липсва им славата на „Нотр Дам“ – и сигурно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *