Лира Литературно-рекламна Агенция
Александър Дюма, Стивън Кинг, Джон льо Каре разказват вечни истории за предизвикателства и издръжливост. Да се твърди че темата за бягството е еднопластова в литературата е подценяване. Защото може да става дума за разбиване на бариери и бягство от социалния статус в истории като „Големите надежди” и „Гроздовете на гнева”. Може да означава бягство от вътрешните сътресения, както е в „Спасителят в ръжта”. Но понякога става дума за чисто физически бягства – през тунели и стени. Ето кои са и десет от най-популярните бягства в литературата, подредени от в. „Гардиън“:
- „Граф Монте Кристо”, Александър Дюма
Връх в литературните бягства, романът на Дюма е история за страданието и възмездието. Едноименният герой успява да избяга от затвора, сдобива се с богаство и осъществява отмъщението си. Читателските симпатии неизменно са на страната на невинно затворения Емон Дантес и удовлетворението от всяка секунда от възмездието му е огромно.
- „Повест за два града”, Чарлз Дикенс
Вероятно всеки чел творбата на Дикенс си спомня последната сцена с участието на Мадам Дефарж, но всъщност сюжетът се върти около размяната в затвора на Сидни Картън и Чарз Дарни. И, разбира се, запомнящото се изречение, посветено на бягството: „Това е най-доброто нещо, което някога съм правил, това е най-добрият отдих, на който някога съм се отдавал”.
- „Властелинът на пръстените: Завръщането на раля”, Дж. Р. Р. Толкин
Понякога бягството в литературата е тест за човешката издръжливост и да изследва бруталността и жестокостта. В други случаи целта на бягството е да осигури на читателя вълнуващ сюжет с удовлетворяваща кулминация. Фродо и Сам успяват да избяга от планината Дуум с помощта на Великите орли и това е очакваният и пречистват финал на епичното им приключение.
- „Шпионинът, който дойде от студа”, Джон льо Каре
Берлинската стена тъкмо е построена и опитите за преминяването й са всекидневни. Книгата завършва с незабравимата сцена на върха на стената, в която главният герой Алек Лиймас се опитва да помогне на любимата си Лиз Голд да премине. Но тя пада назад под канонада от куршуми и вместо да прескочи и да продължи в безопасност на запад, той ще връща за нея на изток към сигурната смърт.
- „Пеперудата”, Анри Шариер
Описвана като най-великото приключение на всички времен, автобиографията на Анри Шариер предтавя бягството като спорт. През 14-те години, описани в книгата, Папийон бяга по най-изобретателни начини от няколко острова затвори и никога не се отказва от стремежа си към свобода. Той е темпераментен герой, пример за несломимия човешки дух.
- „Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк”, Стивън Кинг
Анди Дюфрейн е персонажът в тази странно озаглавена новела, който веднага привлича читателското внимание. Решението, към оето той се насочва, е почти идилично – добре организирано бягство от затвора чрез прокопаване на тунел. Описанието работи изцяло в негова полза. Анди печели симпатиите на читателите, които са изключително удовлетворени от недоумението, в което е оставена затворническата управа след успешното бягство.
- „Follow the Rabbit-Proof Fence”, Дорис Пилкингтън
Бягство от институция и присъда за поддръжка на злонамерени и екстремистки течения не е най-популярната тема в литературата. Но историята е пълна с истински събития, подходящи за описване. Но книгата на Пилкингтън разглежда темата за „откраднатото околение” – хилядите австралийски деца, отнети от държавата от родителите им, които са представители на коренното население. Книгата разказва за черен период от историята на континента и преизвиква силни емоции, защото бягащите са деца.
- „Ловецът на хвърчила”, Халед Хосейни
Хосейни нарича главния герой в „Ловецът на хвърчила” Амир „пълен страхливец, който не успява да помогне на най-добрия си приятел”. Въпреки че твърдението на Хосейни е вярно, това е и най-силният елемент в романа. Без да изпитва ясни симпатии към Амир, читателят може по-обективно да оцени обтоятелствата, описани в книгата, и да изпита по-голяма съпричастност към хората, които за разлика от главния герой не могат да избягат.
- „Стая”, Ема Донахю
Историята на Донахю за малкото момче на име Джак и неговата изобретателна Мама, държани в плен и принюдени да живеят в Стая, е много различна от всички останали романи за бягство. Разказана изцяло от невинната гледна точка на Джак, който никога не е виждал света отвън, книгата представя бягството като изтощителен моент, след който читатеят остава само с надеждата, че това объркано и уязвимо дете ще успее да спаси себе си и своята майка. Но това, което прави тази книга толкова различна, е представянето на последиците – бягството не е мигновен триумф, а дълго и изпълнено със страдание завръщане към нормалността след изключително травмиращо преживяване.
- „Подземната железница”, Колсън Уайтхед
Това е съвсем нова книга, която спечели Националната книжна награда в САЩ и се радва на много позитивни мнения във Великобритания. На пръв поглед това е сага за опасното бягство на робите от американския Юг към свободата на север. На някои може да им прозвучи като академична литература. Но Уайтхед по брилянтен начин представя фантазията за истински подземни влакове, които пращат хората на север.
