Лира Литературно-рекламна Агенция
Лауреатът на тазгодишната Нобелова награда за литература поетът и музикант Боб Дилън се обърна с писмо до Нобеловия комитет, който вчера връчи годишните си награди.
Дилън не присъства на церемонията, а от негово име я получи певицата Пати Смит. Словото му пък беше прочетено на официалната вечеря на комитета от посланика на САЩ в Норвегия Азита Раджи, събщи Би Би Си.
„Ако някой ми беше казал, че има и най-малката вероятност да спечеля Нобелова награда, щях да си помисля, че шансовете за това са толкова големи, колкото и да съм на Луната“, пише Дилън, който изненада света веднъж с това, че беше обявен за лауреат, втори път – като се забави да приеме наградата, а след това не се яви и на церемонията по награждаването.
Певецът неочаквано получи Нобеловата награда за литература този октомври за текстовете си, които според академията „създават нов поетичен изказ в американската песенна традиция“.
„Никога не съм отделял времето да се запитам „Моите песни литература ли са?“. Така че благодаря на Шведската академия за това, че отдели време, за да отговори на този въпрос, и в същото време, че даде толкова прекрасен отговор“, написа Дилън. .
Той дава пример с Шекспир, който най-вероятно се е смятал за драматург, а не за писател. „Когато е писал „Хамлет“, съм сигурен, че си е мислел за много различни неща: „Кои са правилните актьори за тези роли?“, „Каква трябва да е сценографията?“, „Наистина ли искам да ситуирам това в Дания?“…“Има ли финансиране?“, „Има ли достатъчно добри места за моите покровители?“, Откъде ще намеря човешки череп?“. Бих се обзаложил, че последната му мисъл е била „Това литература ли е?“, коментира Нобеловият лауреат.
Подобно на Шекспир в ежедневието си Дилън също често си задава въпроси около всекидневните проблеми – „Кои са най-добрите музиканти за тази песен?“, „В правилното студио ли записвам?“, „Тази песен в правилната тоналност ли е?“. Някои неща никога не се променят, дори за 400 години, обобщава той.
Дилън споделя, че най-голямата му мечта е била песните му да бъдат пускани по радиото. „Да имаш албуми и да чуваш песните си по радиото означава, че те достигат по-голяма аудитория и това може да ти позволи да правиш това, което си тръгнал да правиш“, казва музикантът и добавя, че понякога да свириш пред 50 хил. души е по-трудно отколкото пред 50.
Би Би Си информира, че певицата Пати Смит е изпяла пред гостите на тържеството песента „A Hard Rain’s A-Gonna Fall“, с която през 1962 г. Дилън получава известност. Тя обаче така се развълнувала, че забравила текста.
dnevnik.bg
