Лира Литературно-рекламна Агенция
Откъс от статия на Джон Ланчестър, автор на „Дългът към удоволствието“ и „Уханно пристанище“, в „Ню Йоркър“
Когато Лий Чайлд започва да пише книги, той е английски телевизионен продуцент на име Джим Грант и му предстои да бъде съкратен от работа в провинциална компания в северозападна Англия. На 1 септември 1995 г. Грант купува три тетрадки и молив и ги използва, за да работи върху това, което ще бъде издадено като „Място за убиване“ – до ден днешен той започва да пише всяка нова книга на тази дата. В продължение на 21 години Джим Грант се превръща в писателят на трилъри Лий Чайлд, чито герой Джак Ричър е първи в класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс единайсет пъти.
Предимство на поредицата е невероятно усъвършенстваният начин, по който Чайлд балансира фантазия и реалистични детайли. Елементи на фантазия има в самата фигура на Ричър. Той е висок метър и деветдесет и три и тежи около сто и десет килограма, само мускули, разбира се. Ричър не е просто силен, той е непобедим. Може да използва всякакви оръжия и се споменава опитът му като снайперист. Той често се бие с многобройни опоненти, уверен, че „двама срещу един никога не е проблем“. Във всички книги има кулминационна битка, понякога срещу голям брой хора, понякога срещу огромен мъж или такъв, който не чувства болка, а понякога срещу всички тези, взети заедно. Изглежда невъзможно, че лошият може да бъде победен, но Ричър винаги успява. В най-новата книга на Чайлд, „Вечерен курс“, Ричър се бие с голяма група неонацисти и се справя със седем от тях без проблем, трябва му малко помощ само за осмия.
Въпреки всичко това редица елементи задържат книгите от поредицата в реалността. Един от тях е, че невероятната сила на Ричър не дразни – Чайлд се забавлява с издръжливостта на героя и е достатъчно добър писател, за да удовлетвори читателите си. Писането е ясно и чисто, а битките са реалистични в своята неправдоподобност. Силата на Ричър може и да е трудна за вярване, но когато кост удари кост, когато ръце и лица са счупени, когато злодеите са удушени, тя изглежда истинска.
Ричър е добър човек, но склонността му към насилие го доближава до лошите. Неговият код на честта е джентълменски, той се бори за доброто, понякога това са слабите и онеправданите, а понякога американското правителство и армията. Но действията му определено не са джентълменски. Той екзекутира опоненти, рита хората, докато са паднали. Ако има възможност да застреля някого в гърба, вместо от упор, той го прави. Ричър може да е герой, но е и реалист.
Всяка книга от поредицата се помества в рамка, добре позната на читателите на Чайлд. Има повтарящи се мотиви и теми. Действието обикаля Америка със забележима топлина към местата в средните щати, към големи празни пространства, към малки градове, където никой освен Ричър не иска да спре. Той посещава селските райони на Небраска, Южна Дакота през зимата, Тексас през лятото. Харесва общности, които сякаш не са на никое определено място. Чайлд е поет на закусвални и мотели, обхващащи представата на странстващия за Америка. Той описва животите, които виждаме само за миг от прозореца на автобуса, от студената улица в топлите сгради.
Основна черта на характера на Ричър е нещо необичайно – той няма нито дом, нито вещи. Той е вечен пътешественик, мести се от един град в друг без цел и посока, а книгите са историите на неприятностите, които си навлича там. Не само че Ричър не притежава нищо, той не носи нищо със себе си. Дори няма раница. Дрехи? Купува нови през няколко дни. Този вид чужда за нас свобода съдържа емоционална истина. Става ясно, че Ричър плаща висока цена за независимостта си, той е по-самотен и по-изолиран отколкото подозира.
Книгите са вариации на няколко теми – „същото, но различно“, както казва Лий Чайлд. Голямо удоволствие е да виждаме как работи мозъкът на Ричър. Сцените на битките са характерни за стила на Чайлд, същото може да се каже за мисловните процеси на героя му, когато той разкрива кои са лошите и какво всъщност се случва. Обикновено ситуацията е следната – знаем, че нещо се случва, но не сме сигурни точно какво и кой е замесен.
Трудно е да се обясни колко е примамливо да се следва мисълта на Ричър. Това е тръпката в добрата детективска литература от създаването на Шерлок Холмс до наши дни, но не са много писателите, при които процесът изглежда толкова истински, толкова близо до начина, по който хората мислят в действителност, както в книгите на Лий Чайлд.
Най-новият му трилър „Вечерен курс“ притежава всички класически съставки – страхотно място на действие (Хамбург), интересен злодей и мистерия, която разпалва въображението, ескалира непредвидимо и завършва изненадващо.
